През август 386 г. в Милано станало най-известното покръстване на самопризнап се прелюбодеец. “Изповеди” на св. Августин дават важно разбиране за съображенията, накарали го да приеме целомъдрието. До тогава обаче от времето на св. Павел минали триста години. Установените християнски общности усещали нуждата да се размножават.
И оживял вторичният идеал за християнския брак заедно с първичния идеал за християнското целомъдрие. В него бракът официално останал като заместителна мярка, страж срещу похотта и прелюбодейството за онези, които са слаби да се въздържат. “Защото е подобре да се ожени, написал св. Павел до християните от Коринт, отколкото да изгори.”!
“Поражението на тялото” продължило да властва и през Средновековието. Светското латинско духовенство се присъединило към монасите в обет за безбрачие. “Светите деви” се почитали универсално. Култът към Дева Мария, неопетнена въпреки зачеването и
ДРЕВЕН РИМ
221
раждането, получил статус, подобен на този на вярата в Светата Троица. Християнските аскети практикували всяка форма на духовно и физическо въздържание, като не се изключвала и самокастрацията.
Историята на целомъдрието е една от онези теми в изследването на Mentalités, които най-добре помагат на съвременните читатели да проникнат в съзнанието на древните. Тя служи за входна точка към онова, което се нарича “отдавна изчезнал и дълбоко затворен свят”. Съдебните изследвания, които проследяват дебатите върху целомъдрието сред Църковните отци от гръцката и латинската традиции, не коментират сексуалните нрави през онова време, в което ранните християни със сигурност са виждали форма на тирания. Но те се заемат със задачата на всеки добър историк - да съобщи за разликата между миналото и настоящето, където целомъдрието, да заема една фраза, често се възприема като най-неестествената сексуална перверзия. В “За модерните личности” Питър Браун заключава: ”… раннохристиянските теми за сексуално отказване, въздържание, безбрачие и девствен живот сигурно носят у себе си ледени тонове… Дали те казват нещо от полза или успокоение в нашите времена, читателите… трябва да решат сами.”3
ския Сабат в неделя. След запалването на свещите и молитвите за мир службата достига кулминацията си в отварянето на Ковчежето на завета и с четенето от Книгата на законите Torah:
Ковчежето е отворено
Тора е дървото на живота за онези, които го държат здраво, и онези, които се придържат о него, са благословени. Неговите пътища са пътища на веселието и всички негови пътеки са мир.
ETZ CHA-YIM HI LA-MA-CHA-ZI-KIM ВА VTOM-CHE-HAM’U-SHAR.
D’RACHE-HA DAR-CHEY NO-AM,
VCHOL NTI-VO-TE-HA SHA-LOM
Ковчежето е затворено; паството е настанено31
Ранното християнство имало много съперници. През първите два века на Империята процъфтявали мистериозните култове към Изида, Кибела и към персийския слънчев бог Митра. Те споделяли няколко важни черти с ранното християнство, включително екстатичното единение с божеството, идеята за личен Спасител или Бог и ритуалите на посвещаването, сродни до кръщението. Антропологичният подход към религията би наблегнал върху тези подобия.
D’P’fnçÜ K’îy trnjyy ГО.91Л] rq ■^1 OVV3TT F5TT :olty çrçjta’Oî
222
ROMA
Гностицизмътсъщо имал много общи черти с християнството. По произход гнос-; тиците били философи, “стремящи се към познанието”, но привлекли последователи! от по-религиозен характер. Те заели много от юдаизма и все повече от християнст-ii вото до такава степен, че понякога били смятани за християнска секта. Държали на разликата между Твореца или Demiurge, който бил отговорен за лошия свят, и Върховната същност; също и в природата на Човека поддържали разликата между него-jj вото подло, физическо съществуване и искрата на божествената същност, която да-; ва на хората способността да достигнат до небесните сфери. Симон Магус се споме! нава в Новия завет. Валентин действал акгивно в Рим, около 136-65, Василий - в Алек| сандрия. Марикон (поч. 160) основал гностическа секта, която просъществувала до V век. Той учел, че тялото на Христос не е реално и следователно Възкресението не е: могло да се осъществи в никакъв физически смисъл; отхвърлял Стария завет, под-, държайки тезата, че еврейският Йехова бил непълен без Бога на Любовта, както е разкрит от Иисус. Този “доцетизъм” положил основите на дълготрайния христологи! чен дебат за истинската природа на Христос.