Диспутите между християните и гностиците разкрили нуждата от признат канон за Светото писание. Кои от свещените писания са дадени от Бога и кои простя са човешко дело? Въпросът занимавал християните на границата между II и III век,! въпреки че окончателното изявление не било направено чак до “Празничното писмоц на Атанасий през 367 г. Сърцевината на Новия завет - четирите Евангелия и 13-те! писма на св. Павел - била приета около 130 г., а Старият завет - тоест староеврейс-1 кият канон без Апокрифа - около 220 г. Върху други книги, особено върху Апокалип-] сиса или Откровението, се водили продължителни диспути, [apocalypse]
Теологическите диспути предвещават нуждата от някаква форма на духовни власт, която да ги разреши. Едно разрешение било осигурено от Климент Римски (поч, | около 90), който доразвил доктрината за апостолическата приемственост. Християн! ските водачи имали власт, ако можели да проследят назначението си до един от дванадесетте апостоли или до признатите наследници на апостолите. Самият Климент! който вероятно бил третият по линията на св. Петър като “епископ” на Рим, базирал своето твърдение върху текста: “Ти си Петър и върху този камък аз ще построя моята! църква”. Същото доказателство било посочено с по-голяма сила от епископ Ириней от Лионс (около 130-200) в неговите писания срещу гностиците:
Най-голямата и най-древна от църквите, познати на всички, [е тази] установена в Рим от апостолите Петър и Павел… Всяка друга църква, тоест вярващите от всички други части трябва да се хармонизират [с Рим] по силата на авторитетите на нейния произход. И именно там Традици| ята, извлечена от апостолите, е била запазена… 32
Тук вече се вижда есенцията на римската католическа традиция. (Виж Приложение] III, стр. 1230.)
С времето преобладавали няколко съперничещи си авторитети, а апостоличея ката приемственост, както тя се интерпретира в Рим, никога не е спечелила универсално одобрение. Директният контакт с Христовите апостоли обаче очевидно носи ела-;
ДРЕВЕН РИМ
223
PASHA
ВЕЛИКДЕН е главният празник в християнския календар. Той отбелязва възкресението на Христос от мъртвите. Предхожда се от четиридесетте дни на Великия пост и достига кулминацията си в осемте дни на Страстната седмица, започвайки с Цветница. Достига най-мрачната си точка в часа на Разпъването по обяд на Велики петък само за да избухне в изблик на радост на Третия ден, във Великденското утро, когато Гробът е бил открит празен.
В повечето европейски езици за Великден се използва някой от вариантите на латинската дума Pascha, от иврит - pesach, “пасха”. На испански е Pascua, на френски - Pâques, на уелски - Pasq, на шведски - Pask, на руски и гръцки - Paskha. На немски обаче е Ostern, което е извлечено, както английският еквивалент, от името на древната германска богиня на пролетта Еостро (Остара). От това става очевидно, че християните са адаптирали ранните пролетни фестивали, отбелязващи обновлението на живота след зимата. Те също така приспособили еврейската символика за Пасха, като разпънатият Христос станал “Пасхал-I шит Агнец”.
Разликата в имената също така напомня за древните противоречия за датата на Великден. Онези ранни християни, които следвали практиките на еврейската Пасха, фиксирали Великден на четиринадесетия ден на луната, следващ пролетното равноденствие. През 325 г. консулът на Никея решил, че Великден трябва да се пада в първата неделя след пъл-? иолунието, следващо пролетното равноденствие.
Но въпросът не можел да остане така, тъй като съществували няколко съперничещи си астрономически цикли за изчисляване на слънчевите години и лунните месеци. Първо-иачално голямата обсерватория в Александрия отговаряла за математиката; но скоро се появили важни несъответствия между Латинската и Гръцката църква, както и между различните провинции в рамките на Латинската църква. През 387 г. Великден бил празнуван в Галия на 21 март, в Италия - на 18 април, а в Египет - на 25 април. Последвалите опити за стандартизация успели само частично, но все пак 21 март и 25 април останали крайните ограничения. Православният и католическият Великден никога не са били хармонизирани. Тъй като Великден е подвижен празник, всички други празници в годишния християнски календар, които зависят от него, от Св. Троица (Петдесетница) до Възнесението, трябва да се местят заедно с него1. Великден не се споменава в Библията, с изключение на няколко погрешни превода в английската оторизирана версия от 1613 г., където в Деяния 12:4 Великден се появява на мястото на “Пасха”.