В продължение на две хилядолетия християнският свят е огласявал Великден с триумфални химни за Христовата “победа над Смъртта”. За нехристияните тези химни може ла звучат заплашително. За вярващите те изразяват най-дълбокия смисъл на тяхното съществуване. Древните пеели химна от четвърти век Aurora Lucis rutilât (“Денят наближава със златна светлина”), Finita iam sunt proelia (“Борбата свърши, битката приключи”, или MmePaschali Laudes). Най-добре познатите великденски химни, включително Salve, festa dies (“Добре дошла, щастлива утрин”), Vexilla regis (“Кралските знамена вървят напред”) и Pange lingua gloriosi proelium certaminis (“Възпей, език мой, славната битка”) били композирани от Венантий Фортунатий (около 530-610), някога епископ на Поатие. Най-добрите
224
ROMA
гръцки съответствия, като Anastaseos Imera (“Денят на възкресението”), който понякога се пее с мелодията на “Lancashire”, били композирани от св. Йоан Дамаскин (около 675-749). Немците пеят Jesus lebt! на християнския Furchtegott Geliert; французите - À Toi la gloire,
0 résuscité!; поляците - Chrystus zmartwychstan jest; гърците - Hristos Anesti! Англо-roBopfc; щият свят пее “Христос Господ възкръсна днес” с думите на Чарлз Уесли:
Напразни са Камъкът, пазачът, печатът;
Христос разби портите на ада.
Смъртта напразно забранява издигането му.
Христос отвори Рая.
Живее пак нашият Славен Цар;
Къде, О, Смърт, жилиш сега?
Някога той умря, нашите души да спаси;
Къде е твоята победа, О, гроб?
Алилуя!2
DIABOLOS
ВСИЧКИ основни традиции, от които се е получила европейската цивилизация, съзнаваш силно присъствието на Нечестивия. В предисторическата религия, както и в езическия фолклор топ често приема формата на рогато животно - дракона, змея, човека козел от вешерската неделя, съблазнителния джентълмен, конто не може да скрие рогата, опашката и копитата см. В антячната митология тон е господар на подземния свят с родословие, което може да се проследи до срещата на Гнлгамеш с Хувава. [ЕР1С| В мавя-хейската традиция ДОСШОЦ той е Принцът на мрака. За Аристотел той може да бъде вещо повече от отсъствие та Доброто. Но за пзатонисптте вече е бил diabolos, опонентът, Старият враг. В Стария завет, особено в Книгата та Йов, той е оръдието на греха н необяснимото страдание. В християнския фолклор изкусителят та Христос в пустинята се прегръща в Сатаната и Луцифер на Грехопадението. Той намира централно място в средновековната демонология и в дискусията та си. Августин за свобод тата воля и за Божието позволение за зло, както и в щщьоврите та Мшпгьн и Гьоте. В по-късни нремета европейците са свалили тараа ш. Но историята та Европа без дявола би била толкова странна, колкото едно описание та християнството без Христос”.
ва.. Освен св. Кршадт Ашшммеош шщр са били Игнаций от Антиох, Папиас от Хи-] ерапогаас м св. Полшкарп от Сшрна (около 69-155), който бил изгорен на клада. \ Преследването ю рамнше християни е предают за известни противоречия и истшсакшемуразяаеринемогатдасеразгаютш-отвтартиролошяггананай-заинтере-;
опшнша сярата. ‘“%ршишшге птсашши от IV и V век, пише Гибьн, приписват на рикшите машсгрита сыщапга он на неукротима и безмилостно усърдие, каквато из-;
шра ©обстаеште ти пърда.”® Все пик ига вддашни репресии. Нерон превърнал хрис-
Д РЕВЕН PIMM
225
илик в шшриюшнм жертви за галения пожар в Рим през 64 г. Това противореча-ле ма ш&щага тогеранппнюст към националните култове като юдадама,, към който се
«яащ, че тршадрежи хриспииството. Дометиам,, който изисквал да бъде богатво-рмшпПшшв&Ошя екзекутиралнепокорнитехристияни зарада “атемзнм“.. Марк ^ршвип ошщишшрш жестоки репресии в Лионс през 177 г. Но чак през 250 г, ишт©-ряр Дрщий (^®-51) шрецзрп всички негови поданшр да принасят жертва на дар-з»20вюбшппае под страх от оиърппно наказате. След друг интервал през ЗВЗг.Ди-сндагаш нгарвдиод вшчиои християнски църкви да бъдат разрушени и всички бибгаии -иш|рш11.1пда Пошшмо преследваме продашшгао тринадесет гадини и бшго ирелюдая гаи зйдаш тшЕрашнгаст.. обявена от следващия властенюшн. Краимите репресии се ойшш Капшудащията да РИмоша империи пред християнството