йлммшшешс врьша на тмемрпге.. дсмтшшвпд
1НЦршшндаш> т щядаеновош - като отдагшю сьошви® от миряните - ишк-с-.сйишвштптапшен лгртщвс.. Постовете на Щяасаров, шт ‘“ешиоашш”’,, кат© водач на обшршппш т на аНшшщ, или ‘‘‘дяшнГ,, трздашастеада тшил да цжФуйвг,, тт ‘”свешцешш;”,, с вшшгош® огацрншмюгаш фужщцми. Титлата Патриарх,, тт ‘“ОтешГ,, да ©шпштгшт-в вш вша щ дагига птршвшннщии в ораната дълга биша иштшдаваю гонншго нетсапвдо-вяямш. Бтшшштшг да Ртш ю пютучшшп мтшш отнщишен статус.. П^рестшншг,, шиш се 1ЩШ1 заради водачеството да тфигаишската общност в ошшдата да 1Ммтеримпга,, шмшвд, нашото цпмшргашш шрввшпгшстш престанеш да ждаее там. 1Й1 тдаа иедиши-широишшп® от 1Р\тш1 да щпзнпшгати пшюш. През раншните векове имаш щита реди-02 блшшшлш да ‘“тртда да тж. Петър’”,, шт те не се тршвити ншо подяда ода а ИЦадркг знае дрМшищ, ишт® питат да шочиогант шкпщ, да Ш1 век.
“ИЦвдшшшп® щщи1” е няшшяпшш етикет,, нашит© бигп ишюшм опг 1№ век ннапашк 32 «риоитшшш® шщдачш от (првиивошашдаст шкртщ. Лтштттепшгаа, от Дрисгшвд от Астин—а диТерришн ((П5й>-2Ж})„ ишюшгопи шшва,, ютеп© шшншанш) ааши ©бодтприеп© у&тг даниЕ. Цррщ, шотшшишт® 1Шшттг ((1105-231% Нбтшгсшжт от/Аимсанирига {(шю ИЯШ-2И% Оршп ((11№-^Щ) 1И Шшрвгаж от НСарлагаш ((лшт. ^Щ),, блли шшншпшип зррзди тшнала за-ав ига аярвпа срвидо ваитшншщтпе ип рреттщвт®. (Н1а Шгардатшп© да ©шщида, иши “^тшл-саишш н® Ошадше’’,, н® ипол вшпда саданш да (пвариет пради тези да да. 1ЙЬш Златоуст ртмщ.
Ерша, ршйаирв ад, ® тешданщвшда ншшдешщиш. Това ® ©йшшдаад, ®лшрве®ш от вдш пд!рш в^ршаици каял щора;; ил тшш мшиее да саидаспшра <памш) аш обюптипшип® зязз&т £ (шют (пийошаж далишпичиж плшншшшп вьрву ипсшпншла. В »рпшпшсдапа ипспш)’ (яетишажтшадшчшкгтрев Шип 1111 вш,,1шдатдазапшьркдадашйц1шш‘1ШНЕ®нкуЕ. Шн-азтт 1Щвджшш опшр ©юип едитищи да радаштшп соидаш. 1Гяда(шпл® ^ршсщ, какп® йвши :п:едагаи!пгапншжв(шта1р1шдаксашншш1гаш1шк,йшшдшцепмшш1;, шмтшианнстшщ, <Егтлашшш^,атштшЕргап№~;,жеошршноашш^,шлишшшшшшщ,ар»Ш1ЕП®шп®),,га®’ ишшвшщ, даншшшдащ, шпшаДишшпишишг ип яяпшшяиздатишвя!:. Оттик ^пишшговп® йиш хоЗадашжмщ.дащшп® (шешшш>шршржшш1иив1шмшш(0йщшшл1(аш1)В|)!шш1лле ге1И1шщр»ящ,тБМши1 идашн ш®я. ШшшашогЛрм даадшникогЛи®«’
андзтщ.шпшщщзджатштж^па,, че^ршшяг;, нелоОтн (Бпшщ, нне гмсшеда трппшада даш йлжшслташпг да Етг ©пещ . То трпштадршпт гавртто) юртшшл ЩЬряадаж са»’ бр, «адепойипи) яаетштшнт. (Шт да пппишшш) опшштш © пгацщригшпа н® ипш^ршшр Шсшн-шнямш III ш чда® пгиатшишдатш) щ/ т нншашш шзвдтздлши швйшцщ, ошйош® от пшшп®. То
ТЗ.Ецтшпа
226
ROMA
CATACOMBI
ВЯРАТА ом възкресението но мъртвите придала на погребението специална роля в ранната християнска община; а на две мнли отвъд римските аврелиански стени, в околността на Вна А пия, има един район, Ad Catacumbas, където поради съображения за сигурност ранните християни погребвали мъртъвците си в подземни галерии. Били устано-1 вени четиридесет и две такива катакомби след тяхното преоткриване през XVI век, всяка от тях осеяна с тунели на пст-шест нива, свързващи лабиринта от помещения и семейни kdM, нлн ”белези”’. Най-ранните гробници, като тази на Флавия Домитала, съпруга на консула, 95 г, сл, Хр,, датират от края на I век. Но най-голям брой датират от епохата на гоненията през Ш век. Никой не живеел в катакомбите; но по-кьсно, по време на християнското управление, те станали любимо място за срещи, където се организирали фестивали и се строени параклиси в чест на папите и мъчениците. Повечето надписи били издълбани но това време. В катакомбата на Препгекстнй например има нащшс за един от дякошле-ммс-1 ницн на папа Спкетпй, е®, Януарий, арестуван заедно с него на б август 258 г.: BEATISSEVIO MARTYRl lAMUARl© BAMASUS EP1SCOP FECIT (Епископ Дамаски направи [лш пвмаг-нпк, посветен] на Блажения Мъченик Януарий).
Най-големият комплекс, Катакомбата на св. Кадиетай, бод построен от бива р% който станал папа през 217-22 г. ТМ включва папското помещение, съдържащо ишгребаи-ща до папа Мплтпадпй (поп. 214), криптата на ш. СЬшшшв, а | криптата на Тайнствата сви необикновена колштя от стешшеп. Изкуството па каташмбите съдържаш© вш юювв-Ш за щу/тшя живот п бъдещия шгт. Любимите му мотиви са гълъбът, котвата, даф-мк, рАрт, Дабрпжг пасткф п Йша, предтеча та Вюкрешшет
((рдбежше на телигте п вандаште през V век лфищушжш® хората да тташиш мито ршнивп в традашге щърювп; а опгаагапето т Второто диришюствшке д<шею до шюстшши» шшш на аедашюйтге погребеш». Криптата па св. СМкастшш останваша едра «■ мши®-| то, шшо Шт пошиаванн чйсто. Tft бива мамереиа опг дрвддовемдшите шшшшящид, пое търши завдаа ояг %ивд&