Да Кшйшйш® т Шю ©е издига щарга®, вшто ©шежта гай-пригратш рштш щтешшш шъяш. Витай™ опг тойяшяпга па Вш Ашвд, ш. Петър орешщшп ша шшш Жилото® н то шишк: ШшпИгт, щиь Р^огаищщ, къде щтшащ??)), Жрткщга© шшшшрш: “рм| Рш, 301 «тора разтъжа*®.’*’ Шнгьр ©ь шириш и баш у@ш:.
Tflp ода чтшредедаг ifi деен© шштбт—мая ffiuroa Тйшшшвд, шшВишшРапшапшшппш Штш - «01 еврййшй”..
щм ш р®ршиа Шй три ©Ewfflffiwwi рщгеш! дащплашсщщ, жшшшнютш пи гопгарр® <ша>. Wte (щдаша чак де W ®шк. ридеи
Щжшшмш «вшрйш® ® рпм ш ©иго ииидаго шршншпшш. и®. (Пат нчий1П1)(ШМН(«й: ((ашго 2Stt-3SS))„ швгншш-маЛдшпй ии июшшшп ша тьршш<штшиш
•Шфзде ш щмштшош щщ $ пцршшищ, ншита азщц щрт® ©мит айяшш де шштшт ((риййцагйтнм]) ни агфщцшоиттт (^рШррйй)); ®enw птадщдашш диишчт $$§$№ nil доютрик. Шиимашишп® нимдафишшшция ишшшгав ДЕййшпида тачшрз
ДРЕВЕН РИМ
227
мата Църковни доктори, които работили в края на IV век - светите Мартин, Жером, Амвросий и Августин. Освен дебата за Logos, който скоро дава предимство на хрис-тологическия въпрос, те се концентрират върху доктрините за Опрощението, Изкуплението и Църквата; върху Тайнствата, Кръщението и Причастието; и преди всичко върху Светата Троица. През 325 г., когато император Константин свикал първия общ църковен събор в Никея, в Мала Азия, тристата делегати били помолени да резюмират основните пунктове на християнската вяра. Те били доминирани от партията от Александрия, особено от антиарианската или тринитарианска група, водена от Атанасий (около 296-373). Присъствали само шепа епископи от Запада, включително от Кордова и Лионс. Отсъстващият епископ на Рим, Силвестър I, бил представен от двама легати. Онова, което изработили, представлявало комбинация от кръщелна формула, използвана в Йерусалим с прочутата идея за homoousios, или “единосъщност-та”.Оттогава Никейската вяра станала задължителна за всички християни:
Вярваме в един Бог, Отецът Всемогъщ,
Творец на всички неща видими и невидими;
И в един Господ Иисус Христос, Син Божи,
Роден от Отеца, Само-роден,
Тоест, от една субстанция с Отеца;
От когото са създадени всички неща в небето и на земята;
Който заради нас хората и нашето спасение Слезе и се въплъти, стана човек,
Страда и възкръсна на третия ден;
Издигна се в небесата;
Дойде да съди живите и мъртвите;
И в името на Свети Дух34.
Това станало триста години след като Христос влязъл в Галилея.
Босфора, 4 ноември 1079 AUC. Скоро след като наредил екзекуцията на прекия си наследник, император Константин организирал церемония, за да отбележи основаването на новия си столичен град. Той положил първия камък на западната стена, на мястото, където тя стига до морето. Бил придружен от неоплатонисткия философ Сопатер, който действал като telestes, или “магьосник”, и който произнесъл заклинания, за да осигури добрата съдба на града. Присъствал и Претестатий, понтифекс от Рим, за когото се казва, че донесъл най-свещения римски талисман, Паладиум, който да бъде заровен в основата на статуята на основателя в новия форум. “Слънцето беше в знака на Стрелец, но Рак управляваше часа.”35
Четири години по-късно, на 11 май 1083 (330 г. сл. Хр.), нови церемонии открили живота на Новото творение. Скоро след екзекуцията на Сопатер и на един друг езически философ, Канонарий, който изкрещял: “Не се надигай срещу прадедите си”, Константин председателствал голям встъпителен фестивал. Градът бил кръстен офй-циално “Константинополис” и “Рома Нова”. Молитвите към бЬгинята Тихе, или “фортуна”, покровителката на града, cë Смесили с християнските напеви kyrie eleison. В Цир-
228
ROMA
ка, до Храма на Кастор и Полукс, били организирани пищни игри, но без гладиаторе-1 ки борби. Във форума била разбулена огромна статуя на императора. Главата на Константин била монтирана върху древния Колос на Аполон и стояла върху огромна ко- ] лона от порфир. Най-вероятно по-малка позлатена статуя на Константин, носеща малка Тихе върху протегнатата си ръка, е водела факелната процесия. Такива процесии скоро се превърнали в ежегодна традиция в Константинопол в Деня на Основателя. Тихе носела кръст, изкован на челото й. От всички следващи императори се очаквало да станат и да се проснат пред нея. Били изсечени нови монети и медали: на тях бил изобразен бюстът на Константин и надпис totius orbis Imperator.
Решението за избора на място за новия град не било взето лесно. Императо-1 рът се нуждаел от столица, която да извлича полза от морските маршрути през Босфора и Хелеспонт*. Най-напред той погледнал към древния Халкедон на азиатския] бряг. После - към древния Илион (Троя), чиито легендарни връзки с основаването на Рим предлагали важни символически предимства. Посетил Трая ново поле и отбеля-1 зал очертанията на бъдещия град на едно място, почитано като Гроба на Хектар. Пор- ] тате вече били издигната (те все още могат да се видят), преди той още веднъж да промени решението си и да прекоси водата до малкия град Византаон на европейския бряг, където наскоро провел една успешна обсада. Накрая практачността и предсказанията били задоволени. Една по-кьсна легенда твърди, че Константин лично прокарал линията на стените. Яздейки пред землемерите с копие в ръка, той оставил спътниците си далеч назад. Когато един от тях извикал: ‘Колко по-далеч, сир?, той отговорил мистериозно: Докато Онзи, който върви пред мен, спре’.