Трансформацията на малкия Византаон в Константинопол Велики изисквала] строителни работа с огромни размери и скорост. Константиновата стена прекосява-] ла полуострова от Златния рог до Мраморно море, някъде на две мили от древния I акропол. Константановият форум бил построен непосредствено до старата стена на Византаон. Отделените пред градия Сика (Галата) и Влахерна от д вете страни на Златния рог, получили отделни фортификации; докато по-голямата част от стария град била оголена или разрушена. Грациозната гранитна колона на Клавдий Готакус, издигната през 269 г. сл. Хр. след една славна победа, била оставена на върха на носа, ] обърната през морето към Азия. Константинопол, както и Рим, бил разположен върху седем хълма, които скоро били покрита с обществени и частни сград и. Осемдесет години по-късно ед но описание споменава за Капитолий, или училище, цирк, два театъра, осем обществени и 153 частни бани, S2 галерии, пет житници, осем аквадукга, четири зали за събрания, четиринадесет църкви, четиринадесет дворци и 4388 изброени жилища с очевидни архитектурни достойнства За да бъд е украсен този мегалополис, от Гърция били донесени огромен брой художествени съкровища - Пщйш-ят Аполон, Самианската Хера, Олимпийците peusj. Четиристотин двадесет и седем статуи били събрани само пред “Света СофияГ Насилствено били преселени колонист от всички съседни селища За да ги нахранят и да им осигурят ежегодната зърнена
* Дарпанелмте - EL ip.
230
ROMA
помощ, от Египет, Сирия и Мала Азия били пренасочени флотилии със зърно. Коне- ] тантинопол трябвало да бъде открит в рекордно време; с неговите съседи се отнася-] ли лошо, изпразвали хамбарите им и те гладували.
Характерът на Константин привлича много спекулации. Като първия християн-I ски император той става обект на безсрамна агиография. ‘Речта и разумът онемяват, пише Еузебий от Цезария, първият биограф, когато се взра в духа над тази трижди! благословена душа, съединена с Бога, свободна от всички смъртни отпадъци, в роба, блестяща като светкавица и с винаги сияйна диадема.“36 Но за своите хулители той бил отвратителен лицемер, тиран и убиец, чиято репутация била полирана само от неговото покръстване на смъртното му ложе и от фалшификациите на следващата епоха. Гибън, който бил алергичен към християнските легенди, въпреки това предпочел] една почцедра интерпретация, акцентираща върху талантите, опетнени само от екст-равагантността на напредналата му възраст. Константин бил ‘висок и величествен, I сръчен… неустрашим на война, рриветпив в мир… и напарен с привичното му благо-1 разумие… Той зжлушВал тикваш като първия император, който публично утвърдил 1 християнската религия***7.
Независимо от примера на маша си, съмнително е д околко Константин е практикувал християнството. Той публично признал своя д ълг към Единствения Бол но повечето от негова действия, в1шочтелноЕпикга за толерантността, могат д а бъдат обяснени шир ша и гага мжяшя та толерантен езичник. По време на съборите в Коястантингапйл той се интересувал юй-мшго от това д а насърчи собственото си обо-жествяваме. В еышого време бил предан гопгрон на церковного строителство не само в Рим, където “Са. Петър’” и Базишиш Константиана (Св. Йоан Латеран) били негови творения. През 321 г. той матоши общото съблюдаваме на нещелшга като ден за почивка. Д ълго отлагал офиадшяното ш покръстване и бил кръстен опт епископ Еузебий от Ншцр на смъртното « леят Не дата шшшшт специални триншшш на егас-шга на Рим. Константом се пшжцрршя та зардобонавашщта ое театралност на хьс-шя тлпероки кушпг. Както Зп11 йпжйив (Реггабедимгаго слънце),, той таовдш праишма-] ш,^В}Шшгт^^зй&31^1ршщрш1г^101&тжттщрщршю,[тсео1Вщщшср11о-№1ШШ ши« ма (Щрмшшюишя дешотшш.. Пубшмнот© изкуство,, както е илюстрирано отфреошге т №нштж2вата арш в Ртл,, оаваш вш 1П1ано1Шбаю и фортшпна №• тшшущтшят живот® №нилаш1шшт даор Йшм дашшншрам от желамзш за помирявана тш мвдшшщата ое хрпшшжша шлю с трвдищиюшша крпгура. Кдаотамтшраз-чешит на тшршгеттш ретор Лакштам,, с шшото се загозннал в Триер,, да ойучш мито-ипи шм 1Кришпй ма Шпт МНгк и да гошпшга ооншвде ма едато шашам обвшиние ма храдлидашш вьагщщ за одата.