Сшшшю ма хрлоштноша ретипг» игра влаовамеш на Коншпгантш -гя5аа дадатреидашдабра. Овдщ Едоша от Мишо рНЗ§ Нашата шшшншпа шшшта гатофн-идомшта тгашршшшшст и <мй8шн«шп® трмвдр,, а о Лшпаети Шра шг шагшдавше-дача доктрина. Но то вой шцр ®иш ишир шгош итошетв от юаттатношеш секта з рг-мвн ешт ма ижшмуедадаашм рведак. Нямада иьршдагадршта вдаог.. Сиалданшит иа-мон мг бюп трюг тшгьожю. Надай от юдаият® ИЦьршшши ашпцр,, от №ш Зютцстя) Аютустш, вой <ад,@ да ©«го родж Найншшшит от вршкпщада, Лрщ, ©э радваш т эта-
ДРЕВЕН РИМ
231
читвлно влияние в имперския двор и бил върнат от заточение през 334 г. Действително на арианството му било съдено да доминира при следващия владетел. Донатиз-мът в Африка наскоро бил забранен. Единствените страни отвъд границите на Империята, където християнството се разраствало, били Армения и Абисиния. Епохата на спорадични гонения била минало; но “разделенията в християнския свят преустановили гибелта на езичеството”.
През 330 г. Империята била поздрава форма, отколкото от много десетилетия дотогава. Изтокът и Западът били обединени отново. Царувал всеобщ мир. Реформите на Константин били изоставени като “боязлива политика на разделяне на всичко обединено, на редуциране на всичко изтъкнато, на сплашване на всяка активна сила, на очакване, че най-слабите ще се окажат и най-покорни”. Те поне дали на Империята време, за да си поеме дъх. Армията била овладяна чрез поделянето на юрисдикцията между преторианските префекти и поставянето й под контрола на борещите се за надмощие началници на кавалерията и пехотата; чрез отличаване на елитните дворцови войски от второкласните сили на границата; и чрез широко въвеждане на варварски офицери и помощници. За разточителните строителни проекти на императора, поправката на пътищата и усъвършенстването на пощенската система се плащало непосилен поземлен данък. Обширната мрежа от имперски пратеници, които действали като официални шпиони, държала в страх потенциалните противници.
Константин нямал план, как да избегне вечните проблеми на приемствеността. Убил най-големия си син, Криспий, заради слухове за заговор в Рим. Но така му останали още трима сина - Константин, Констанций и Констанс - един любим племенник и трима братя. Две години преди смъртта си той разделил Империята помежду им, издигайки синовете си до ранг цезар. Те се отплатили зле за щедростта му. Константин II бил убит, докато нахлувал в територията на Констанс. Констанс бил убит от узурпатора Максентий. Констанций II, организирал клане на останалите си роднини, бил оставен от Максентий да спечели Империята.
След хаоса през предишния век икономиката на Империята била възстановена до състояние на просперитет и стабилност. Гражданското разточителство било намалено от предишните му нива; но провинциалните градове, особено в граничните зони на централна Европа, до голяма степен запазили своята гордост от общественото си строителство. Данъчните реформи на Диоклетиан, базирани върху облагане на земеделския труд, осигурили основата за редовно бюджетно планиране. Те раздули и имперската бюрокрация. Златните монети, сечени по 60 от фунт злато, компенсирали обезценяването на медните монети и положили основите на стабилната византийска валута.
Имперските граници се държали твърдо; всъщност за известно време те били леко разширени. Ценната провинция Армения била откъсната от Персия през 297 г. и чрез романизация и християнизация там били положени основите на една трайна и характерна култура. За улесняване на управлението Империята била разделена на четири префектури; Ориенс (Константинопол), Илирик (Сирмиум), Италия и Африка (Милано) и Галия (Триер). На Запад, в Британия, плячкосванията на пиктите и шотландците били възпрени от експедицията на бащата на Константин. Сепаратистките
232
ROMA
“императори на Британия” Сарузий и Алектий си подвили опашките. На Изток династията на Сасанидите от Персия заплашвала, но не надделяла. На юг мавританските племена притискали Римска Африка.
Най-важните промени в политическата и етническата карта на Европа напредвали отвъд границите на Империята и отвъд обсега на документираната история. Огромният регион на келтски контрол намалявал бързо. Западните крепости на келтите в Британия и Галия били силно романизирани. Родните им земи в центъра били прегазени, абсорбирани или опустошени от придвижването на германските и славянските племена (виж Глава IV). франките вече се заселили от двете страни на границата по Рейн. Готите завършили Дългия си марш от Вила до Днепър. Славяните се носели на запад към центъра, където Келтска Бохемия се насочвала към славянизация. Балтите вече живеели на Балтийско море. Угро-фините, отдавна разделени, били на път към бъдещите си територии, фините спрели за известно време между Волга и Балтийско море; маджарите се установили на една от многото си спирки по южните степи. Номадите и морските пирати за момента останали по външната периферия. Скитите не били нищо повече от далечен спомен. Хуните все още се намирали в Централна Азия. Норвежците вече били в Норвегия, както показва най-старият от техните рунически надписи.