империя
ояюо
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
239
Географските съображения играели централна роля. Главната пречка за свободното движение на народите не била имперската граница, а планините. Всички племена следвали предисторическия маршрут през Евразийските степи, но веднага след това се обърнали на юг по Черноморското крайбрежие, където автоматично тръгвали на север по Европейската равнина. След това имало само два възможни маршрута на юг-през Моравския или през Баварския проход. Поемането по южния маршрут било свързано с ранни военни сблъсъци с имперските сили на Дунав. Минаването по северния маршрут означавало да се следва линията на най-малкото съпротивление, където инерцията щяла да доведе преселниците директно до Рейн. Поради тези причини напрежението по бариерата на Рейн се натрупвало постоянно, докато през III и IV век се образувало истинско задръстване от племена. Преходът през планините към басейна на Дунав бил непрактичен за големи конвои. Но номадите избрали именно него; и тучните поля на Панония - по-кьсно наименована “Унгария” на хуните - оформили тяхната естествена крайна спирка. (Виж стр. 232,296,316.) [CSABA]
Друга пречка представлявали племената, които блокирали пътя напред. Напълно вярно е, че Полуостровът има много открити пространства; гъстотата на населението била много малка, дори и в Империята. Но по-голямата част от тях била пустош. Гъстите гори, песъчливите пусти поля и влажните долини не можели нито да бъдат култивирани, нито да бъдат пресечени лесно; и преселниците трябвало да се състезават за крайните райони с изчистена и обработваема земя. За племената било трудно да се придвижват, без да влязат в контакт и в потенциален конфликт със своите предшественици по пътя. В резултат на това струпването и смесването на племената в някои от най-отбраните части на Европейската равнина било неизбежно. Няма абсолютно никаква причина да предполагаме, че келтите, германците, славяните и другите не са се застъпвали и понякога не са се смесвали. Идеята за изключителни национални родини е модерна фантазия.
Неустановеността на преселническите племенни групирания и хаотичното естество на техните движения не съвпадат с целите на онези, които се опитваха да разберат преселенията в по-късни времена. Хроникьорите и историците бяха изкушени да пишат от гледището на определените, постоянни и самоосъзнати племена, когато не е било задължително съществуването на подобна единица. Далеч не е сигурно например, че англите, саксите и ютите, които се озовават в Англия, са били чак толкова отчетливо разделени, както ги описва Преподобният Бийд. (Виж по-долу.) Но след като веднъж се заселили, всички народи били склонни да си присвоят уникално родословие. Освен това всички са пострадали от вниманието на историците-национа-листи в наши дни, които не мислят за нищо друго освен за това, как да проектират модерните идентичности назад в предисторията. При отсъствието на алтернативи е трудно да се разбере как могат да се опишат преселенията освен от гледището на традиционните племена. Но е необходима и някаква представа за затрудненията.
Като например постановката за масивния исторически процес още от създаването на Империята, който е бил наричан “Варварските нашествия” и който от тесногръдата гледна точка на Западна Европа често е бил редуциран до “Германските нашествия”. За германците той е известен като Völkerwanderung, “Странстването на народите” - уместен термин, който може да бъде приложен както към германските, така и към негерманските си участници. Всъщност той поглъща по-голямата част от