240
ORIGO
СвАВА
” ‘■Г% обширните равнини на Азия - започна той - живеели две смели, диви племена.
Те се наричали хуни и маджари. Когато техните хора нараснали много, хуните Лж тръгнали да си търсят ново място за заселване. След много трудности те стигнали до една земя, зелена от своите пасища, синя от бързите си реки, богата с гористите си планини. Но земята не била свободна. Тя принадлежала на римляните, които я наричали Панония.
Най-смел от хуните бил младият принц Атила и те го направили свой цар. Той превземал все повече и повече земя и управлявал своите хора с желязна ръка. Когато жена му умряла, оставяйки му двама сина, Ксаба и Аладар, той смело поискал за жена дъщерята на римския император и половината империя като зестра.
Накрая те се сблъскали в Каталония. Леката кавалерия на хуните се нахвърлила върху римляните като свирепа вихрушка само за да бъде разбита от техните железни редици… Мирните реки се превърнали в реки от кръв. “Бичът Божи” бил пречупен… Стар по дух, той починал наскоро след това.
Тогава Ксаба решил да вземе най-силните си мъже и да се върне в Азия… при маджарите. Събрал хората си. “Живи или мъртви, обещал той, ние ще ви се притечем на помощ, ако ви грози опасност.”
Когато той си тръгнал, друга голяма вражеска армия връхлетяла върху хуните. Безкрайни колони от безмилостни войни нахлули в крепостта им. Хуните паднали на колене и се помолили за Ксаба. Гръмотевица, дълга, дълбока и все посилна, им отговорила… Искрящ бял лъч се появил сред звездите, оформяйки огромна дъга. С блесналите мечове и бойни-, те викове на хиляди мъже и с кънтящите копита на хиляди коне Ксаба и войните му връхлетели от небесата, разпръсвайки поразения от ужас враг.
Ксаба и неговата армия от духове се върнали за един последен път, водейки маджарите да се присъединят към своите братя в тази красива наша земя. След това той никога не се върнал. Но искрящото небе, “небесният път на войните”, останало там завинаги.”1 «
Фолклорните приказки са хранилище на колективната памет. Те били предназначени за развлечение, но и за засилване на племенната идентичност. Петстотин години разделят подвизите на хуните и маджарите в Унгария. Но все пак последните продължили да изпитват афинитет към своите предшественици и другари номади. В модерните времена никое друго семейство освен унгарското не би поискало да нарече сина си Атила._______________________
Европейския полуостров на изток и на запад и продължава през първото хилядолетие сл. Хр. и по-нататък, докато всички странстващи народи не си намерили постоянно местопребиваване. Главните събития от него са известни само от римски извори, тъй като неграмотните скитници не са оставили свои собствени документи. Но все пак тук е процесът, от който повечето от по-късните национални групирания трябва да проследят своя произход. Пародирайки фраза от една по-късна епоха, той може да бъде наречен Drang nach Westen, Походът на Запад, пътят към постоянно заселване. Без него всяка идея за “Европа” или “европейците” би била неразбираема. Антропологическият анализ предполага, че в него са били включени три основни типа
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
241
население: уседналите обитатели на Империята, живеещи в градовете или в селските имения; варварските племена, живеещи от примитивно земеделие или отглеждане на добитък; и истинските номади. Трябва да се добавят и морските разбойници, конто както номадите живеели главно от грабежи и действали на големи разстояния в северните морета.
От технологическа гледна точка е важно да се отбележи, че земеделието от желязната епоха достига до точката, в която се разбира, че може да се спечели повече от обработването на една и съща земя, отколкото от постоянното местене. Варварите не просто търсели приключения. Те търсели място, където да пуснат корени.
От етническа гледна точка народите от Полуострова имали най-разнообразни връзки. С известна резервираност обаче може да се каже, че индоевропейският елемент вече е доминирал през първата половина от първото хилядолетие. Мнозинството от обитателите на Империята, макар и не латини или елини по произход, са били напълно латинизирани на запад и елинизирани на изток. С известни забележителни изключения, варварските преселници принадлежали към някое от другите основни индоевропейски семейства. (Виж Приложение III, стр. 1238-9.)