Освен номадите индоевропейците са включвали членове на угрофинската група; елементи от коренните иберийски племена в Испания; останки от предлатинското население в по-отдалечените части на Италия и неасимилирани елементи сред или-рите, даките и траките на Балканите. Евреите се пръснали във всички големи градове по Средиземноморието. Угрофинската група народи вече се била разделила на компонентите си. фините, или Suomalainen, пътували през субполярната тайга от началната си точка в Сибир. Те заели земите между края на Балтийско море и Горна Волга, които по-късно щели да се превърнат в сърцето на Русия. Етнически били сходни с хуните, маджарите и няколко по-малки групи - черемисите, мордвинците, перми-анците, волгусите и остяките - които останали назад в района на Урал. Имали и по-далечни връзки с алтайската група, която включвала тюрките, монголите и татарите. Техните съседи, лапите, вече се били заели със своето безкрайно странстване заедно със северния елен. Лапите наричали себе си “сами”, но за да не се получи объркване, нордическите нации обикновено ги наричат “фини”. Оттам идва и името на по-късната шведска провинция финмарк.
Две други фрагментирани групи в Кавказ имали малко известни връзки. Северните кавказци са съставени от абхазците, чеченците и аварите; южните кавказци -от лазите, мегрелите и грузинците. През 20-те години на XX век един лингвист аматьор сшотландски произход, който приел руското име Николай Яковлевич Map (1864-1934), съставил теория, която свързва тези кавказки езици с баски, етруски и древния ив-рит и по този начин завършва всички връзки на европейската етническа сцена. За жалост, макар и покровителствана от най-великия от всички грузинци, теорията на Map била всестранно оборена.
Азиатските номади проникнали на Полуострова на вълни, които се разливали през повечето време от документираната история. Хуните, които се появили през V вексл. Хр., били наследници на по-ранни орди, които яздили из същите степи, особено на древните скити и ирано-сармати, които Птоломей описва като върховни господари на степите през II век сл. Хр. Те били предшественици на аварите, маджарите и
16. Европа
242
ORIGO
монголите, които щели всички да достигнат до Централна Европа. Други номади ограничили движението си в околностите на Черно море. Един клон от тюркските българи създал свое царство на Средна Волга. През VII век сл. Хр. друг клон от тях се | заселил на устието на Дунав. Хазарите последвали българите, създавайки царство, 1 простиращо се от Северен Кавказ до Днестър. Патцинаките (печенегите) напреднали I към Балканите по следите на хазарите. След тях на Черноморските степи била създа-1 дена една друга ефимерна държава на куманите. Циганите, или “ромите”, достигнали 1 до Европа от Индия през XI век. Друг клон от тюрките стигнал до Кавказ почти по 1 същото време; главният им клон завоювал Балканите през XIV век.
Малко от тези индоевропейци са оставили трайна следа. Баските и малтийци-1 те издържали през вековете, говорейки на езици, които нямат нищо общо с езиците 1 на техните съседи. Евреите също запазили отделната си идентичност, фините и ес-1 тонците на Балтийско море и маджарите в “Унгария” успяха да създадат модерни на-1 ции. Лапите все още следват северния елен. Татарите, последните потомци на монго-1 лите, оцеляха в “Татарстан” на Волга и въпреки съвременните им депортации - на I Крим. Циганите все още са пръснати из цяла Европа. Турците, които спечелиха и из-1 губиха една обширна империя, запазиха несигурно парче земя в Европа в непосред-1 ствените околности на Истанбул. Балканските българи дотолкова се идентифицираха I със славянския свят, че комунистическият режим преследваше турското малцинство I през 80-те години под претекст, че неговите жертви не били “истински турци”, а по- | турчени славяни. Ако българската официална политика беше последователна, тя тряб-1 ваше да препоръча масово експулсиране на всички българи въз основа на това, че 1 те самите не са “истински славяни”, а славянизирани тюрки, [gagauz]
Трябва да се наблегне на това, че “индоевропейски” се отнася най-вече доед- ] на лингвистична категория и само по аналогия към народите, които използват тези 1 езици като свои родни. Всички езици, принадлежащи към групата, могат да се проследят назад до общия прототипен индоевропейски език, който се е говорил в Евра-1 зия някъде преди около 5000 години. Оттогава насам групата се е пръснала върху об-I ширна територия, простираща се от Исландия до Цейлон и чрез модерната колони-I зация - до всички континенти по света. Казано е, че “езикът е единственото най-цен-но притежание на човешката раса”; и не може да съществува съмнение, че “индоевропейците” оформят най-важните лингвистични общности в човешката история3. (Виж Приложение III, стр. 1238.)