Истинският проблем обаче е да се определи какво общо имат помежду си индоевропейците освен общото си езиково наследство. Старата идея, че езикът задължително е свързан с расата, бе дискредитирана. Езиците лесно могат да бъдат прех-I върляни от една расова група в друга. След известен период няма да се нуждаем от 1 съотнасяне между “родния език” на хората и техния расов произход. (Това лесно мо-I же да се демонстрира чрез англоговорещия свят, където английският език бе възприет от милиони афро-американци и афро-карибци.) В случая с Евразия по никакъв начин не е ясно дали мургавият индийски елемент е изнесъл своя език към своите по-светли “европейски” съседи или обратно, или пък и двете групи са го възприели от някоя трета. В Афганистан съществува популярна традиция, че всички индоевропейци произлизат оттам. По същата причина, дори ако тя съществува, тъй наречена-
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
243
та “европейска”, “кавказка” или “арийска” расова група не съвпада с индоевропейските езици. Мнозинството от турците например са европейци по раса и съвсем очевидно не са европейци по език. [Caucasia]
Расовата чистота определено не е отправна точка, която би могла да се приложи към европейските народи в историческите времена. Населението на Римската империя е съдържало силна примес от африкански негроиди и западноазиатски се-мити. Варварските племена постоянно са попълвали своя генетичен фонд с пленени жени и военнопленници. Макар че всяко посещение в Ирландия или Скандинавия лесно може да демонстрира, че расовите типове не са плод на въображението, езикът, културата, религията и политиката са били посилни детерминанти за етнос, отколкото расата. Напълно вярно е, че всяка племенна или социална група, която живее заедно продължително време, трябва да възприеме един общ език. Също така, за да запази усещането си за идентичност, тя често ще издига формални или неформални бариери срещу смесените бракове. В някои случаи, при които членството е определено от критериите за родство, подкрепяни от религиозни табута, смесените бракове могат да бъдат наказани с прогонване. По този начин езикът и родството наистина се преплитат силно.
Келтите, които били авангардът на индоевропейците върху северната равнина, се придвижили доста на запад още до римските времена. Те основали някои от най-напредналите археологически култури. Били свързани с разпространението на металообработването и фактът, че притежавали железни оръжия, може да обясни драматичната им експанзия. Келтите нахлули в Рим през 390 г. пр. Хр. и в Гърция през 279 г. пр. Хр., ужасявайки своите жертви с огромните си фигури, червени коси и свиреп темперамент и с отвратителния си обичай за лов на глави. В продължение на двадесет години, с приближаването на II век пр. Хр., под формата на кимбри, които тръгнали от Ютландия в компанията на тевтонците, те причинили огромен хаос в Галия и Испания, докато били заловени от консул Марий. След като унищожил тевтонците при Кампи Пугриди, Марий унищожил и кимбрите край Кампи Раудии край Верона през 101 г. пр. Хр. Обаче едно-две отстъпления не спрели потока. Келтите Boii били познати в Бохемия. Други келти се заселили със сила в Северна Италия. Те окупирали цялата земя на запад и северозапад от Алпите, създавайки Трансалпийска Галия. Прекосили Пиренеите, създавайки, освен всичко друго, Галиция, и навлезли в Рейнланд. Още през VIII век пр. Хр. те нахлули на крайбрежните острови, създавайки по този начин “Британските” острови.
От тук следва, че когато римските легиони завоювали по-голямата част от Западна Европа през кьсната републиканска епоха, именно келтите били онези, които оказвали съпротива на място. По време на Империята те съставяли основната демографска маса от романизираните келто-иберийци в Испания, от гало-романите в Галия, от романо-британците в Британия. Много от техните племенни имена се разпознават в съвременните топоними, които са изгубили напълно своите келтски връзки - Boii (Бохемия), Belgae (Белгия), Helvetii (Швейцария), Treveri (Триер), Parisi (Париж), Redones (Rennes), Dumnonii (Devon), Cantiaci (Кент), Brigantes (Бриджистър). В определено време, залети в много части от следващия наплив на германските народи, те установили постоянните си крепости далеч на северозапад, на “Келтския ръб” на Британия - в Ирландия, Западна Шотландия, Уелс и Корнуел. През IV век сл. Хр. под на-
244
ORIGO
тиска на англосаксите келтските преселници прекосили “финистере”, създавайки по този начин Бретан. От шестте келтски езика, оцелели до наши времена, три принад-1 лежат към Гоиделистката или Q-келтска група и три към Британската или Р-келтска I група. Cymru am byth! Един от келтските клонове заминал за Мала Азия. “О, глупави ] галатяни”, възкликнал св. Павел, когато посетил тези “гали от Изтока” през 52 г. сл. Хр. (Послание към галатяните 3:1). Триста години по-късно св. Жером, който билог Триер, правилно отбелязал, че галатяните говорят точно същия език като галите от родния му Рейнланд. [tristanj