Германските народи вероятно са образували най-голямото варварско насело- ] ние през римския период. Идентифицирани първо в южна Скандинавия, те били оп- ] ределени като Germani от Посидоний през 90 г. пр. Хр. и до това време те се били заели със задачата да се заселят в земите, които оттогава насам носят тяхното име, На запад те се смесили с келтите, така че племена като кимбрите и тевтонците били ] определяни различно като келтски, германски или германизирани келти. На изток се смесили със славяните, така че бушуват противоречия за това, дали племена като ] Venedi, които се споменават от Тацит, са били славянските венди, германските вая-I дали или може би германизирани славяни.
Германските народи се класифицират най-общо в три групи. Скандинавската I група полага началото на по-късните датска, шведска, норвежка и исландска общ-1 ности. Западногерманската група, съсредоточена около крайбрежието на Северно мо- ] ре, включва батавите, фризите, апаманите, франките, ютите, англите и саксите.Теса ] принципните праотци на по-късните холандски, фламандски, английски и долношот-I ландски общности, а също така, отчасти, и на френската. Източногерманската група I на изток от Елба включва швабите, ломбардите, бургундците, вандалите, гепидите, ала-I ните и готите. Те са причинили най-голямото племенно задръстване върху северната 1 равнина и са сред главните действащи лица в кризата на Западната империя. [FUTHARK] I “Germania” на Тацит дава детайлно изследване на обичаите, социалната струк-I тура и религията на германските племена. Те търгували със средиземноморския свят I още от времената на бронзовата епоха и възприели римските земеделски методи, дори I лозарството. Техните кланове били обединени по родство и управлявани общо от де-I мократическо събрание на войните, [ding] или “Цялото”. Тяхната религия била съсредоточена около боговете на плодородието Нийордор (Нертус) и Фрейр, около Водин (Один), господар на магията и бог на войната, и около Тор (Донар), защитник назе-меделците срещу гигантите, феите и всички злини. Нямало жреческо съсловие, тъй катЬ техните военни водачи, които често получавали титлата крал, комбинирали во-1 енните и религиозните функции. Те дълго се съпротивлявали на християнството, въпреки че готите приели арианството доста по-рано. (Виж по-долу.)
Германските народи били в движение през целия имперски период. Готската федерация изоставила мястото си на Долна Висла през II век, носейки се бавно на I югоизток срещу главною преселническо течение. Двеста години по-късно вестготите се били установили на Черноморското крайбрежие, на север от делтата на Дунав. Ос-1 тготите се намирали още по-дапеч на изток, в Крим и в Днепърската степ, в опасна I близост до настъпващите хуни. През този IV век някои от франкските племена може би са били поканени в Империята като имперски foederati и натоварени със защитата I на Рейн.
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
245
TRISTAN
КРАЙ пътя до Менабили, на две мили северно от Фоуей в Корнуел, се издига заострена каменна колона, висока седем фута. Върху нея си личи надпис с римски букви от VI век: “DRUSTANS HIC IACET CUNOMORI FILIUS” (Тук почива Тристан [или Тристрам], син на Куонимориус). Изкопите на крепостта от Желязната епоха Замъка Дьор, се издигат в околността. Разкопките в този периметър откриха доказателства за повторното му заемане през Ранното средновековие. Съседната ферма Лантиан също предполага, че тук се е издигал Landen - “дворецът на крал Марк, наричан Куонимориус”. Гората Moresk или Мороис, Злият брод на Malpas и къщата на Tir Gwyn или La Blanche Lande и манастирът “Св. Самсон” в Голан - всичките с имена, които се появяват в посочения текст, се намират наоколо. Почти не съществуват причини да се съмняваме, че този надгробен камък принадлежи на историческия Тристан1.
Според легендата Тристан, принц на изгубената земя Лионез, се влюбил страстно в Изолда, принцеса на Ирландия, която превозил по море, за да се ожени за неговия сродник крал Марк. Подпалена с таен любовен лек, тяхната страст ги обрича на доживотни забранени срещи и бягства. Те свършват, когато Тристан е ранен смъртно от отровното копие на краля, а Изолда се хвърля в обятията му в последната им смъртна прегръдка.