Векове по-късно трагичната келтска любовна история била преработена в стихове, в дворцови романси из цяла Европа. Най-ранният френски фрагмент, както и онзи от Рейнска Германия от Айлхард датира от 1170 г. Пълната немска версия от Готфрид фон Страсбург (около 1200) представлява главния източник за либретото на операта на Вагнер (1859). Съществуват ранни провансалски и ранни английски версии. “Morte D’Arthur” на сър Томас Малъри, както и френската проза “Roman de Tristan”, комбинират историята за Тристан с тази на крал Артур. Копие от френската версия с великолепно украсени миниатюри е запазено във Виена MC Codex 2537 в Австрийската национална библиотека2. Един беларуски Тристан, съчинен през XVI век и сега съхраняван в Познан, представлява най-ранната творба в беларуската светска литература3. Дотогава историята вече е била на 1000 години:
И тогава, тоз час, сър Тристан пое по морето, а Ла Бел Изолда… в тяхната каюта, те бяха жадни и видяха малка златна кана, и това приличаше на благородно вино… После те се посмяха и се повеселиха, и пиха до насита… Но когато това питие влезе в телата им, те се влюбиха толкова силно, че тяхната любов никога не изчезна, нито в щастие, нито в беда…4
Също като Тристан, централната фигура в цикъла за Артур си остава историческа загадка. Повечето учени са съгласни, че Артур, “някогашният и бъдещ крал”, трябва да е бил християнски британски военачалник, сражавал се срещу вълната от англосаксонски нашественици. Хроникьорът от VIII век Нений нарича Артур dux bellorum, който разбил саксите край “връх Бейдън”. Уелските извори го наричат amheradawr, или “император”. През XII век Джефри от Монмът казва, че той е бил роден в изумителната островна крепост Тинтагел на брега на Корнуел и че е умрял в Гластънбъри, до гробницата на Светия Граал. Съвременната археология, която откри кьсноримска монашеска общност край Тинтагел, засили корнуелските претенции. Но друго изследване го свързва с уелския водач Оваин Дан-тагвайн, крал на Гвинед и Повие, син на бога Дракон, известен също като “Мечката”, който
246
ORIGO
умрял през 520 г.5 Традицията на Съмърсет поддържа тезата, че планинското укрепление край Кадбъри Касъл подслонявало двора на Артур в Камелот, докато Пзастънбъри бил “Авалон”, където той умрял. През 1278 г. крал Едуард I наредил гробницата край Гластьнбъри да бъде отворена и открил ковчезите на войн и дама. Сметнал, че те съдържат останките на Артур и Гуиневиър. Върху един кръст на гроба, вече изгубен, пишело: HIC IACET SEPULTUS INCLITUS REX ARTURIUS IN INSULA AVALONIAE (Тук лежи погребан крал Артур в остров Авалон)6.
Древните легенди постоянно подновяват целите си. Точно както средновековните ан-гло-нормански крале се опитвали да свържат себе си с предсаксонските обитатели на завоюваната земя, така и викторианските романтици се опитвали да засилят своето усещане за съвременно британско единство, размишлявайки върху съдбата на древните британци. Алфред, лорд Тенисън (1809-92), в продължение на четиридесет и две години бил поет лауреат и петдесет и пет години работил върху най-любимия си и най-осмиван Артуров епос “Идилиите на краля”. Това е разширена алегория на вечната борба между духовността и материализма:
… техните страхове Са утринни сенки, по-големи от силуетите,
Които ги хвърлят не мрачните, които предшестват
Мракът на битката на запад
Където всички висши и свещени измират7.
Славянските народи притискали силно германските си съседи. Тяхната предистория е документирана много по-слабо, тъй като те са имали по-малко контакти с Империята, и се е превърнала в предмет на много съвременни фантазии. Древната “Славянска родина” често се възприема като фиксирано понятие. Полската “аборигенска школа” от предисторици настоява, че тя се е простирала върху територията между Одер и Висла Щ origine, въпреки че може да бъде определена по-убедително в гористата зона по-далеч на изток, по склоновете на Карпатите. Поради някаква необяснима причина западните учени обичат да запращат праславяните до най-малко вероятните и най-неудобните от всички места, насред Припетските блата. Където и да са били границите й, славянската родина се е намирала върху основния предисторически маршрут. Тя трябва да е била прегазвана и вероятно подчинявана от всяко голямо номадско нашествие. Скитски вожд е бил погребан с всичките му съкровища край Ви-ташково на Западна Несе. Споменът за сарматите се е запазил в продължение на 2000 години, така че полските благородници са могли да претендират за сарматско потекло. [CRUX] Мигриращите готи и гепиди преминавали бавно, нанасяйки злинис неблагоприятни последици. През V век сл. Хр. преминаването на хуните оставило малко следи с изключение на една мъчителна фраза в една англосаксонска поема, *Vridsith”, която разказва как “Храеде с техните остри мечове трябва да защитават древния си трон от хората на Аетла край гората на Висла’4. Наследниците на хуните, ава-