РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
247
рите, създали нещо като славяно-аварска конфедерация, която за пръв път се появява в историческата документация на византийски извори от VI век.
Съмнително е дали праславянският език може да е бил добре диференциран преди началото на големите преселения в средата на първото хилядолетие. Като гръцки и латински той се е характеризирал със сложен комплекс от склонения и спрежения и със свободен словоред. Често се смята, че славянските племена са развили характерна социапна институция [zadruga], или “обединено семейство”, в което всички роднини на вожда живеели заедно при жестока патриархална дисциплина. Те боготворели много божества като Триглав, Сварог, Създателя на слънцето, и Перун, Бога на гръмотевиците. Много интересно, по-голямата част от техния религиозен речник, от “Бог” до “Рай”, е сарматско-иранска по своя произход; както и много от техните думи, свързани с примитивната технология, като “dach” (покрив на полски) или “плуг”, са германски. Макар и много изолирани, те определено са спечелели от контактите със своите съседи. (Виж Приложение III, стр. 1229.)
Усещането за неясни извори и скептицизъм на западните историци може да бъде извлечено от следното описание на славяните, което е компилирано, с малко поетически волности, от “доказателствата на Прокопий и на император Мавриций”:
Склавонците използвали един общ език (той бил груб и неправилен) и били известни с външната си прилика, която се отклонява от мургавите татари и се приближава, без да се припокрие, с високата фигура и светлия тен на германците. Четири хиляди и шестстотин села били пръснати в провинциите Русия и Полша и техните колиби били построени набързо от необработени дърва… Можем да ги сравним, може би не без ласкателство, с архитектурата на бобъра…
Плодородието на почвата, а не толкова трудът на местните доставяло недодяланото изобилие на склавонците… Полето, което сеели с просо, давало вместо хляб груба и не толкова питателна храна… Като свой върховен Бог те почитали невидимия владетел на гръмотевицата…
Склавонците считали под достойнството си да се подчиняват на владетел… Някакво доброволно уважение се отдавало на възрастта и доблестта; но всяко племе или село съществувало като отделна република и всички били убеждавани, но никой - принуждаван… Те се биели пеша, почти голи… Плували, гмуркали се, оставали под водата, поемайки си дъх през куха тръстика. Но това били постиженията им на шпиони и бойци. Военното изкуство било непознато на склавонците. Името им било неизвестно, а победите им - съмнителни5.
Балтийските народи живеели в още по-голяма изолация. Прусите на изток от делтата на Висла, литовците в долината на Неман и летите на Западна Двина говорели езици, които учените смятат за най-малко развити от всички останали. Някога те погрешно били смятани за част от славянската група, но сега се преценяват като по-близки до праиндоевропейския, даже от санскрит. Като всички индоевропейци балтите най-вероятно са мигрирали от Изток в някой момент от предисторията, но за тяхното придвижване не е известно нищо. Те се заселили върху мореновите останки от последната ледникова епоха и останали там сред тъмните борове и блестящите езера. Като фините и естонците те, изглежда, са били оставени на мира, докато вълната от народи не тръгнала в обратна посока през първата половина от второто хилядолетие. [LIETUVA]
248
ORIGO
FUTHARK
РУНИТЕ, или “знаците на кибритените клечки”, оформят основата на азбука, която била използвана от викингите и която от първите й шест букви била известна като “футхарк”. Руните били изсичани в дърво или камък, често в дълги, подобни на змии надписи. Съществуват два основни варианта - обикновен, или Датски футхарк, и шведско-норвежки, всеки с шестнадесет основни знака:
ГПИШНагМКЧФГМ
Открити са голям брой рунически надписи, особено в Централна Швеция и Дания. Те документират пътешествия, правни споразумения и смърти, понякога в скалдически стих. Една сребърна огърлица от Троонс в Северна Норвегия разказва как било спечелено среброто:
Forum drengia Frislands a vit Ние отидохме в земите на Фризия
ok vigs fQtum ver skiptum И си разделихме плячката от войната
В Грипшолм в Содерманланд една майка оплаква синовете си Ингмар и Харалд, които умрели на военна експедиция до Средиземно море: