Така започнало продължителното завоюване и заселване на Източна Британия, което довело до появата на “Англия”. В продължение на повече от три века стотици местни вождове контролирали своите миниатюрни, докато в процеса на сливане и анексиране не се появили по-големи обединения. Най-могъщото от късните англосаксонски княжества, това на западните сакси (Уесекс), не елиминирало своите
252
ORIGO
NIBELUNG
В продължение на няколко десетилетия след началото на пети V век Бургундският двор отседнал във Вормс на Рейн, древния Сштах Уап&опит. Известни като нибелунги по името на бившия си вожд, бургундците били въведени в Империята като помощници за зашита на имперската граница. Те щели да бъдат изблъскани през 435-6 г. в битки с римския генерал Етий и настъпващите хуни. Имената на тримата царски братя Гундари-ус (Гюнтер), Гислахариус (Гизелхер) и Годомар (Гемот) са известни от по-късната Ьех ВигртЛопип. След като спрели при Женева, те се придвижили към Лион, където през 461 основали първата си държава Бургундия. (ШвБШим] Гравирана табличка на мястото на бившия дворец във Вормс напомня за отличителните черти на града:
Тук Беше
Свещеният Храмов Район на Римляните Кралският Дворец на Нибелунгите Имперската Резиденция на Карл Дворецът на Княз-Епископа на Вормс Разрушаван от Французите през 1689 и 1745. Повече от Сто Имперски и Княжески Съвета Са Са Провеждали Тук.
Тук, Пред Императора н Империята, Застана Мартин Лутер1
По-далеч да север, до сегашната граница ва Холандия, се издига катедралата “Св. Виктор” в Кдакя (М ЗтШт). Св. Виктор, християнски мъченик от римската епоха, се смята за шротшии да дегеидарнда войн Зигфрид (Победа-Мир).
По време да бургундского пребиваване във Вормс хуните все още лагерували из полята да Оредея Дунав. Те също оформяли един от многото исторически елементи, които, гашши с фантазиите от митовете и сагите, създали основата за нан-известните германски люгевдт.
ММшт^Ш е епическа поема от около 2300 римувани строфи, написани в Авария в началото на XIII век. От 34-те съществуващи ръкописа МБ А се пази в Мюнхен, № В - в Св. Гал, а М§ С - в Довауепшнгев. Всички варианти разказват за приключенията на бургиите слея пристигането да непобедимия принц Зшфрнд - убиец на дракона, пазач та шибаяушгагото съкровище и притежател да вълшебната пелерина на мрака. Зшфрнд спасява ораната от шшшша армия, побеждава исландската принцеса Брунхидде. която ще се тядашш само та мъж, който я победи в атлетически състезания, и след като я отстъпва та крал Гкдатер, шгчепиа ръката та сестрата му, Кримхкдд. Хармонията на двете двойки се далаокда, шгапго Брудашвде таучава тайната на своето поражение. Подчиненият на Гюн-терц Хашя, разкрила еда© слабо място та Зигфрид, убива го докато пие от един извор, н здхлврля съкреппшепго му в Раи? (Виж Илюстрация 9.)
Също както вшшлш автор та ЖЫшт^аШМ превежда тези езически легенди ва
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
253
дворцовия и християнски език на средновековна Германия, така Рихард Вагнер ще ги преведе, украсени, на езика на романтическата опера в “Das Rheingold” (1869), “Die Walküre” (1870), “Siegfried” (1872) и “Götterdämmerung” (1876). Първото пълно представяне на Кръговия цикъл се провежда във Фестпиелхаус, Байройт, през август 1876 г.
Във втората част от Nibelungenlied овдовялата Кримхилд напуска Германия, за да се омъжи за езичника Етцел (Атила). По-юьсно тя кани своите бургундски роднини да я посетят в Етценбург/Гран (сегашния Ештрегьом). Целта й е да си отмъсти за любимия Зигфрид. След като отсича главата на Хаген с верния меч на Зигфрид, тя довежда всички главни герои в поемата до кървавата баня на обикновената омраза.
Съвременните литературни поклонници могат да проследят пътя на бургундската дружина от Вормс до “Хунланд”. Те тръгват от “Срещата на трите реки” в Пасау, където братът на Кримхилд е бил епископ, до седалището на граф Рудигер в Бехларен (Похларн) и нататък до крепостта Мелк, до римските врати на Трайзмауер, където Етцел очаква своята невеста, и до Виена, където била вдигната седемдневната сватба. Но накрая всичко е тъга:
Hier hat die Mär ein Ende.
Diz ist der Nibelunge Not.
(Тук е краят на приказката. Това е падането на нибелунгите.)
съперници до 940 г. - петстотин години след първите англосаксонски набези. Тяхната победа под водачеството на полулегендарния крал Артур при Монс Бадоникус към 500 г. помогнала да бъдат задържани англосаксите и да бъдат защитени келтите от Запада. [Tristan]
Докато германските племена прегазвали западните провинции на Империята, подбудителите на катаклизма, хуните, най-после се появили в Панония. Те построили палатковата си столица в полята на Тиза (Теис) през 420 г. През 443 г. на власт дошъл Атила (около 404-53). Именно неговото име се превърнало в нарицателно за безразборни разрушения: “Там, където конят му бе препускал, никога не растеше трева”. В продължение на няколко сезона този “Бич Божи” всявал хаос в дунавските провинции на Империята. През 451 г. той препускал на север и запад, събирайки различни варварски съюзници, включително гепидите и бургундците. Пощадил Париж, спасен от молитвите на св. Женвиев. Но на Каталунските поля край Шалон, ливада, подходяща за неговата кавалерия, го чакало кърваво поражение от ръцете на коалиция, оформена от Аеций - от вестготите на Теодорих и салическите франки под водачеството на “Моряка” Меровей. “Неговото отстъпление зад Рейн представляваше последната победа, постигната в името на Западната Империя.”® После Атила се обърнал към Италия. Торино, Падуа и Аквилея изстрадали предишната съдба на Мец. “Следващото поколение едва ли може да открие руините на Аквилея.” В Милано Атила бил обиден от един стенопис в двореца, който показвал принцесата на Скития, просната пред имперския трон. Той заповядал на един художник за смени ролите. През 452 г. на бреговете на езерото Бослена патриархът на Рим Лъв I някак си го убедил да се опегли. Съвсем навреме, защото след като се върнал в Тиза с една женска плячка, наречена Илдико, той издъхнал след брачната нощ от спукване на артерия, “заду-