254
ORIGO
шен от поток кръв… която се върна в стомаха и белите му дробове”. Конниците от хунската орда изчезнали също тъй бързо, както се появили. Пръснати от коварнатц атака на бившите си съюзници, те били принудени да отстъпят владенията си над своя панонски лагер на гепидите и остготите. [csabaj [epidemia]
Смъртта на Атила дала възможност на остготите да извоюват пълната си независимост. Настъпвайки от Панония, те се впуснали в грабителска кампания в Източната империя, която не престанала, докато Теодорих не получил обичайната награда заедно с титлите magister militum и patricius на Италия. За негово нещастие на полето се появил друг варварски пълководец. След като случайно детронирал последния от западните императори, Одоакър си спечелил положение като глава на наемническа j армия, действаща в Сицилия, Далмация и дори отвъд Алпите. Битката до край била; неизбежна. Краят дошъл след тригодишна обсада на Равена и убийството на Одоакър: от Теодорих. Било 493 г. Вече бил открит пътят за установяването на Остготската държава в Италия.
По подобен начин внукът на Меровей, Хлодвиг или Кловис (около 466-511), крал на салическите франки, успял да си извоюва чин на римски foederatus и да умножи] владенията си в оспорваната провинция Галия. Започвайки от старото сапическо владение при Турне, Кловис победил последния “римски” генерал на Галия, Сиагриус, пра-I ди да завладее своите съперници, рипуарските франки (в съвременна “Франкония”), апаманите, бургундците, а през 507 г. и остготите в Аквитания. Избивайки всички по-низши франкски князе и вземайки за жена християнката Клотилда, той бил покръс- ] тен в Реймс, вероятно на Великден през 496 г. В резултат се появила огромната “Меровингска” държава, простираща се от Пиренеите до Бавария. Смята се, че Кловис е получил диадема от императора в Константинопол заедно с почетната титла на кон- ] сул. Той починал в новата си столица Париж след царуване от тридесет години. Без да го знае, основал онова, което Лавис нарича “не нация, а историческа сила” - сила, на която било съдено да даде началото както на Френската, така и на Германската империя.
През този VI век варварските завоевания били консолидирани независимо от краткото затвърждаване на Империята под управлението на Юстиниян (виж по-до- j лу). Държавата на вестготите процъфтяла в Испания за разлика от своята предшест- ] веничка в Южна Галия. Под управлението на Леовигилд, който направил своя столи- . ца Толедо, тя абсорбирала царството на суебите. Държавата на остготите, която включвала няколко от Дунавските провинции, както и Италия, била превзета от последните мигриращи германски племена, ломбардите. Ломбардите, или лангобардите, “Дълги-j те бради”, прекарали века след разпръскването на хуните, побеждавайки гепидите и аварите отвъд Дунав. Но през 568 г. те се обърнали на юг и установили нова хегемо-i ния с център на Павия. След това Италианският полуостров щял да бъде оспорван между ломбардите, византийците на юг и все по-нарастващата сила на франките. ! франките всъщност се разширявали във всички възможни пОсоки. Те изместили част от саксите, които се били установили по източното крайбрежие на Галия. В източните си походи те притискали главната сила на саксите и на тюрингците. Именно франките удържали аварите на своя Баварски проход, а после изпратили гермайски колонисти в своята Ostland, или “Австрия”; на Среден Дунав. В резултат от гюражението на аварите в басейна на Дунав бил постлан пътят за настъплението на славяните.