РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
255
EPIDEMIA
ВЪВ всеки случай много от войните на Атила вече били поразени от жестока болест в навечерието на поражението му от Етий през 451 г. Някои историци си вадят заключението, че именно хуните са допълнили европейския фонд от болести с едрата шарка1. Други смятат, че болестта вече е върлувала по време на римската чума през 165-80. Тя със сигурност все още е убивала много хора през XVIII век. Поразила 14 000 души в Париж по време на епидемията от 1719 г., която с няколко години предхождала откриването на ваксинацията. Въпреки това е убила Луи XV през 1774 г. и вероятно Йосиф II през 1790 г.
От незапомнени времена всички се страхуват от сянката на епидемията. В руския фолклор има приказка за призрачната Чумава девойка, която селяните целували с опасност за живота си. В Апокалипсиса, Откровението на св. Йоан, съществува Четвъртият конник със своя “блед кон” “и името на онзи, който седеше на него, беше Смърт”.
За опитния историк, както и за епидемиолога най-важният проблем е защо една определена болест, съществувала в леки форми в продължение на поколения, изведнъж може да избухне с опустошителна злоба. Промените в околната среда, появата на мутант или нови човешки маси могат да бъдат факторите, които допринасят за това. Едрата шарка например е била добре известна на средновековна Европа, без никога да е била най-страшният бич. Но при достигането на Америка тя предизвиква нечуван хаос и буквално унищожава цивилизацията на ацтеките, изтривайки от лицето на земята коренното американско население, превръщайки 20% от човечеството в 3%, “установявайки без чужда помощ едно продължително робство” 2. Сифилисът, “Американското отмъщение”, на свой ред постига същите резултати. В двете Америки той причинявал дребни кожни обриви; в Европа убил и обезобразил милиони. isyphiluS]
Маларията прави изключение. След древността, когато е убила Александър Велики, тя никога не е предизвиквала сензационни епидемии. Но убивала стабипно и непрестанно, особено в районите като блатата на Кампаня край Рим, където паразитът plasmodium можел да живее в топла, застояла вода. Кумулативно тя “е причинила най-голямо зло на най-голям брой хора”3.
Всяка смъртоносна болест има своя пиков ден и всяка епоха си има своята особена чума. Проказата достига своя връх през XIII век. Черната смърт размахва косата си през XIV век (виж Глава VI) и на няколко пъти по-късно. Сифилисът върлува по време на Ренесанса и Реформацията и продължава през Просвещението. Туберкулозата жъне жътвата си сред романтиците, покосявайки Шопен, Словацки, Кийтс и безброй други. Холерата е била бич за всеки индустриален град в Европа, а инфлуенцата - невероятният жетвар в началото на XX век. СПИН, проказата в края на XX век, се появи, за да разтърси задоволството на научната епоха и за да покаже, че епидемиите не са само странности от миналото. |LEPER| ISÀNITAS]
256
ORIGO
Западните славяни прекосили равнината - нагоре по Елба и нагоре по Дунав. Вендите или сорбите от Лузатия, на запад от Одер, и кашубите от Померания все още съществуват. Чешките племена превзели Бохемия, словаците - южните склонове на Карпатите. Те основали империята Великоморавия, която процъфтяла през VIII и IX век. Поляците, или Polanie, “хората от откритите поля”, най-напред се появили на Варта, източен приток на Одер. Сродни племена окупирали буквално цялата долина на Висла.
Ptynie Wiste, ptynie Po polskej krainie,
Po polskej krainie,
I dopöki ptynie Polska nie zaginie,
Polska nie zaginie.
(Тече Висла, тече/През полската земя/През полската земя,/Докато тече,/Полша няма да загине/Полша няма да загине.)
Източните славяни постепенно се придвижили на север и на изток от Днепър в балтийските и финските територии и в горите на Горна Волга. Техните центробежни движения предизвикали отклонения, които лежат в основата на по-късното разделяне между ругенци и руснаци. Ако поляците пеели за Висла, руснаците трябвало да пеят за Волга, която щяла да стане тяхна “родна майчица”.
Южните славяни нахлули в Империята през VI век, прекосявайки Дунав на много места. През 540 г. обсадили Константинопол. Те щели да славянизират Илирия, България, Македония [Mäkedon] и по-голямата част от Гърция. Хърватите, един народ, споменат за пръв път на местата, където днес се намира Южна Полша, колонизирали Горна Сава и Далматинското крайбрежие. Друга група, която се заселила по Горна Драва, станала известна като словенци. Сърбите завзели района на сливането на Дра-ва, Сава и Дунав.