РАЖД АНЕТО НА ЕВРОПА
267
IKON
РЕЛИГИОЗНИТЕ икони оформят ван-транння център на еврсосясхото изкуства Те са псмошмнди при шпиша. Те са “врата към тайнството”, “врати ш възприятието” в дровшия свет отвъл образите, Ттгало орорншне зависи от теологического пазите в емашималната вьзнраемчивост аа набднстаяащин”- Кошпшата империя дълго защитаваш мшшшоте цпстршг, маир че шо-кмжп> срезшотекшЕшпг Чашваш създал важни свш шиш.
Позата, изисквана от шючиталгеяя на ижотзтх е резюмираш в орышата лума hesvdkw,, ш твЯлшамж аоокпйствие”- Тя изисква тьртшие, бзшристрастносг, шиишрство я мо-лдзеда шдщштрамия-РШскшШя,, византийски трактат от V вея, я амшмлгията от текстове -.Тн&ота на красивия” я стшршичзза яа топла, щяиим в добиете ш мишшшата.
Л ягщдята твърди, че ca. Лука бил шьрвият гвпаяш, а темата щ била Девата я И^цнищиг, (Вих Илюстрация 22.} Заел» с “Христос Паштдарагор” Девата твшя е била в кики® място а решгрттра. Тя се шшвгвва в три сташарпгага шюимшяяда - dem, квдето Мшашщт е до липшего йс чиЛшша, където тя държи Мпндонвива в шротешатата си ръяа; и ищет® вшшшс рыще са щдигаати, а Мшащажшиыг е в утробата шг.
По време ma шропьшжшешвша Iammwdmm, “ТЗойшта за тишшме” са. Ншш Дамас-1 пи (175-749)) биш шай-аешижиет ишшштишшел или “вшпшшши!®”, т. е. “роб ша июптшггГ, Но I таг взшюгшш та разшшчшего межда’ пшятлта поред ившшиие и шит-дълбокото чшпягнипиушояу ррр^ш I Бота, ипего шншпе ушишшат. Той евдшк® тава формулираш тешиигичвва творая за образите | в три идиш. Христос сташаш Човагс Чоаажм биш шашравет ши Божие штешбие; шкврвди тша I ипшшше вжшл иешлшшв образи ш Бота Отешц и т светците.
шршшшаишшше ищриш. МтшИшщ, “гида-1 юангаГ, ощешя паството от щьдшшшиш ошар. зашшзш та диминаовог®. То® трвдишотшгаш© сшрша четири реди опт ишнщ, нашито представляват свотвеш® трупала иш светтиле шиш-шторе. дрповдюсеглс щ&рвшшит шрашшшт. двшящдасепте ашшошш и дюшщдосетте ооророщи.
В етгарш .штотшише врали са пшшртгш с шшет шншшшетш, представящи Аршигеш Шшраил, Блшпа .шито ш Четиримата еяяшшгечаисти. О Шърщдвн те са “Шртяж ш красотата’”, в Руше - “ЛИмииршите вршшГ.. йад ш се шшиишшт трале шингшшмш итш ш Бог сълдопк, Саета Триш а Енашншитт. П® нрвме вш пршиттавящ огадаш шеи ивши чюето шремишнш врез ЯШ за да бъде ивЕпртата <шг алршшшше.
Июшипе се рисуват швру шршоешми дьрваши дыши. Жуадокшишлле иашолзваг <шои шшш темщгаи бши шарьу бшш ш шшзшивешз иияввряамо:. Ожшиштршаше шшаи, жеошие и лшдш зааш’ ЕШ5®шпиш1па amMocijJepm аш башшпканшЕде!. Хараюгерто е шреак^ешвадш!) иа яерс-шши. риошишшоц
Пршишшвшшг иидигошис шрташншш opes никю ®ш® оикрпааш шкравдт. Мъфиага “шшв шока’” звтцртпвд с явшшборшиге аротшшречии. Шедши си шиш® обраавд. НВг®’ ринг акрищ зввьрпвш о лшпнивяш® зеишшшшш аш Шняшш през 112М г.. Кышвяг ииашпийши шршщ съшбшш с иврасшвадеп® аш вашиикшшгае аишпи в Шшшараи,. Сърбин и Sftm»-
;’!fшщ. Бешруе и Шшми аргаежшшп сшпе ешбоншии тршЕИШИ. длжвт® якшотш IPjcro превие-лшш шърпа ше ашшата здшьшаиипшнш идеяишитши етии. Ог тшгшвш аршвиидншшва яяишиг-
aiijmeicniTOinmiirarimmnpMWH дв1гдвяянип1ит15)11Н111ап1дшиншея®п®иД1^(С1Ш1.В8езаа«иаип8)®ГТ®~
• 3% : _________________________________________________________________________________
268
ORIGO
ва се получават и някои важни взаимни влияния. В Крит се появява уникалният “съставен венециано-византийски стил”. Подобна смесица от католическа и православна образни системи може да се наблюдава и в украинското униатско изкуство4, [grecoi
Въпреки Църковната схизма (виж стр. 328-32) православните икони продължават да бъдат ценени високо на Запад. Всичките прочути “Черни мадони” от католическа Европа са извлечени от византийски източници, imadonnai Същото се отнася и за “Святото лице” от Лаон в Пикардия, друга необикновена черна икона, този път на Христос. Напомнящо силно за “Саванът от Торино”, Sainte-Face се класифицира като mandylion, тоест неръкотворен образ. Макар и нарисуван върху борови дъски, върху него е изписан неуместен славянски надпис - OBRAS’ GOSPODEN NAUBRUS’ (Божият образ върху плат), вероятно със сръбски произход. Може да е копие на Светия саван, изложен някога във Византия. Във всеки случай той е бил дарен на Якоб де Тройс, архидякон на Лаон и бъдещ папа Урбан IV, от “определена група набожни мъже” в сръбския манастир в Бари в Южна Италия. Според оцелялото писмо, датирано от 3 юли 1249 г., архидяконът го изпратил като подарък на своята сестра Сибила, игуменка на Цистерианския манастир в Монтрьол, откъдето той се озовал в катедралата в Лаон5.