Иконите се почитат във всички набожни православни домакинства. Максим Горки си спомня къщата на дядо си и баба си в Нижни Новгород през 70-те години на XIX век:
Когато [баба ми] говореше за Бога, нейното лице си възвръщаше младостта… Аз вземах тежките й плитки и ги увивах около врата си. “Човек не може да види Бога, казваше тя, ако го направи, ще ослепее. Само светците могат да го погледнат право в лицето.” Беше много интересно да я гледам как бърше праха от иконите и чисти филоните… Тя вдигаше чевръсто иконата, усмихваше й се и казваше с дълбоко чувство: “Какво красиво лице!” После се прекръстваше и целуваше иконата6.
които разкъсали връзката между патриарсите в Константинопол и Рим и които прогонили латинската църква, оставяйки я в ръцете на франките.
В същата тази епоха българите се издигнали до положение на велика сила на Балканите. Праотецът на техните ханове, Кубрат, бил съюзник на Ираклий; а по-къс-но те се заселили на Черноморския бряг на юг от Дунав. През 717-18 г. българите помогнали на Империята да отблъсне арабската обсада. Завоювали местните седем славянски племена само за да приемат езика и обичаите на завоюваните. През IX век войнственият Крум обявил война на Империята и на християнството. Именно той убил император Никифор през 811 г. и празнувал победата си, като пил вино от императорския череп. Той принудил Византия да изгради “Великата ограда” - нови римски limes. Неговият наследник, Борис, макар и покръстен в Константинопол, балансирал лоялността си между Гръцката и Римската църква. (Виж Приложение III, стр. 1251.)
Византийската цивилизация, както е установена през IX век, притежава няколко неподражаеми черти, които я отделят от съвременните й държави на запад и от по-ран-
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
269
ната Римска империя. Държавата и църквата били споени в едно неделимо цяло. Императорът, autokrator, и патриархът се възприемали като светския и духовния стълб на божествената власт. Империята защитавала православната църква, а църквата сла-вословела императора. Този “цезаропапизъм” нямал съответствие на запад, където светското управление и папската власт никога не са били съединявани, [taxis]
Имперският съд бил центърът на обширна централизирана администрация, ръководена от армия бюрократи. Ираклий си присвоил персийската титла Basileus и деспотичната природа на държавната машина била очевидна по нейните ориенталски церемонии. “Византия” се превърнала в нарицателно за пълно раболепие, секретност и интриги. Обвивката на някои от старите римски институции останала, но била напълно подчинена. Сенатът бил събрание от чиновници, организирани по строга таблица на ранговете. Главните държавни министри под ръководството на eparchos (префект), symponus (канцлер) и logothete (главен съдия) били уравновесявани с висшите съдебни чиновници, всичките евнуси, под ръководството на Paracomoenus (управляващ императорския двор). Като кастрирал висшите придворни, императорът се защитавал умело от възможността в двореца да се появи наследствена сила, както често ставало на запад. Военната отбрана била поделена между централния имперски резерв и гвардията от чуждестранни наемници, ръководени от domestikos, и система от themes, или “военни региони”, всеки командван от своя strategos.
Византия обаче била предимно морска сила. Нейният флот от 300 биреми*, въоръжени с тарани и “гръцки огън”, можел да устои сам срещу всички нашественици. Въпреки голямата битка с арабите край феникс в Лиция през 655 г. византийската морска мощ продължила да доминира в Егейско и Черно море.
Византийската държава практикувала непрестанен патернализъм в обществените и икономическите дела. Търговията била контролирана от държавни чиновници, които събирали 10-процентен данък от целия внос и износ. Държавните наредби управлявали всички аспекти на еснафския и индустриалния живот. Държавните фабрики като дупасеит, женските копринени работилници, гарантирали пълна заетост в рамките на фабриката. Имперските златни монети -1 nomisma = 12 milliaressia = 144 pirates-представлявали основната международна валута на изток. По Черноморското крайбрежие имало такова изобилие от държавни фабрики за преработка на риба, че работниците в Константинопол редовно се хранели с хайвер.