Под своята мантия на гръцката култура Византия подслонила една многонационална общност от най-разнообразен етнически произход. Императорските невести можели да бъдат хазарки, франки или рускини. Населението било гръко-славянско на Балканите, постелинистическо в арменските и азиатските провинции. С изключение на крепостните села в провинцията византийското общество било високообразовано и изтънчено. Преобладавала молитвената литература. Но Digenis Akritas от X век се описва като “най-великолепната chanson de .писана някога”, а византийските историци от Прокопий до Анна Комнина (1083-1154), като “най-изящната школа… между Древен Рим и модерна Европа”. Византийското изкуство и архитектура развили аб-
* Двуредни галери - Б. пр.
270
ORIGO
TAXIS
ПРЕЗ септември 641 г. Констанс II бил коронясан от патриарха на Константинопол в амвона на “Света София”, - Великата църква. Старата римска практика за провъзгласяването на нов император на хиподрума била изоставена. Най-важната по-литико-религиозна церемония във византийския репертоар намирала своята форма. След това върху главата на императора била полагана диадема вместо традиционната огърлица на врата му. Съимператорите били коронясвани от императорите, императриците - от своите съпрузи. Конвенционалното иконографско изобразяване на церемонията представя как императорите били коронясвани от Христос.
Политическият ритуал играел централна роля във византийския живот. Неговата цел била да засили идеала за taxis, неизменимия, хармоничен и йерархичен “ред на нещата”. Били проектирани сложни спектакли с огромно внимание към символичния детайл. Процесии и публични паради били организирани и по най-малък претекст, преди всичко на християнските празници. Приветствията към императора били придружавани от пеене на библейски текстове и политически лозунги, от декламиране на поеми и панегирици и от силни викове, които контрастирали с изискването в други случаи абсолютно мълчание в присъствието на императора. Императорските булчински ритуали, сватби и погребения били организирани с подходящи спектакли на радост или скръб. Императорските аудиенции били педантично градирани според статуса на посетителя. Точното разстояние между трона и коленичилия пред него посетител било предписано предварително. Императорското Adventus, или “пристигане”, изисквало подреждане по ранг на делегатите, изпратени да го посрещнат, маршрута в града, избора на църквата за благодарствената служба и менюто за банкета. Императорското Profectio, или “заминаване”, особено за битка, се отбелязвало с разпределяне на оръжията, с отдаване на дълбока почит пред знамето на истинския кръст и с благославяне на армията и флота. Thriambus, или “императорският триумф”, наследен от Рим, включвал парад на войските, пленниците и плячката, игри и състезания в цирка и на хиподрума и trachelismos, или ритулно прегазване на победения враг или узурпатор. Повишаването на висшите чиновници било поставяно на сцената по такъв начин, че да не остане никакво съмнение за източника на техния успех.
При всички случаи голямо внимание се обръщало на облеклото, на отличителните белези на поста, на цвета и на жестовете. Церемониите по обличане и събличане на робите откривали и закривали всички тържества. Императорската корона, скиптър и akakia, “кесията прах”, символизираща смъртността, винаги били на видно място. Обличането в пур-пурно било запазено за императора и в иконографията, за Христос и Дева Мария. Византийският език на жестовете наблягал върху идеала за agalma, или “величественото спокойствие”1.
Най-пълната картина на византийския ритуал може да се намери в ръкописа от X век De Ceremoniis aulae byzantinae, или “Книга за церемониите във византийския двор”2. Тя съдържа 153 глави с документи и инструкции, разказващи за практиките и процедурите в продължение на повече от 600 години. Книгата предписва всичко - от правилата на танца до дължината на императорската коса3. Имперският церемониал бил имитиран и възприет от патриарсите, провинциалните администратори, генералите, епископите, а по-късно и от вла-
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
271
детелите в целия християнски свят. С времето той дал основата на всички видове монархическа и черковна символика далеч отвъд Европа. Карл например копирал много от Византия, точно както другите западни монарси копирали много от Карл3. |К11АЬ|
Не всичко обаче се движело еднопосочно. Практиката за издигане на императора вьрху щитовете на неговите войски била заета от германските племена. За пръв път тя била използвана от Юлиан в Париж през 361 г. и продължила, с интервали, до VIII век. Церемонията сАгата, “помазване със светено масло”, изглежда, най-напред е била възприета от франките и въведена в Константинопол от кръстоносците през XIII век4. До това време християнизацията на монархическия ритуал в Европа била всеобща.