Казва се, че ислямът се обляга на пет стълба. Първият, признаването на вярата, се състои в рецитиране на формулата: “Là ilâha illâ llâh, Muhammadu ‘rasülu llâh” (Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият Пратеник). Всеки, който изрече те-
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
273
зи думи пред свидетел, става мюсюлманин. Вторият, ритуалната молитва, изисква вярващият да се измие и да докосне земята с глава, обърната към Мека призори, по обяд, при залез-слънце и вечер. Третият, наречен Zakat, включва даване на милостиня на бедните. Четвъртият е постът. Всеки нормален и здрав възрастен мюсюлманин трябва да се въздържа от храна, пиене и полово общуване от зори до здрач през месеца на Рамадан. Петият, Hadj, задължава всеки мюсюлманин да направи поклонение в Мека поне веднъж в живота си. И над всичко верният мюсюлманин е задължен да уважава ученията на Корана, чиито 114 suras, или глави, представляват източник за закона, наръчник за науката и философията, колекция от митове и истории и учебник по етика.
Халифите, тоест “наследниците” на Пророка, бързо превърнали обединена Арабия в трамплин към една теократична световна империя. В своето време те командвали несравнима сила и несметни богатства, вдъхновявайки науката, литературата и изкуствата. Под управлението на Абу Бакр (632-4), Омар (634-44) и Осман (644-56) техните армии завладели Сирия, Палестина, Персия и Египет със светкавична бързина.
Бил построен флот, който да защитава Александрия, и арабите скоро се превърнали във водещата морска сила в Средиземно море. Под управлението на Али (656-61), братовчед и зет на Пророка, избухнали граждански и религиозни размирици. Но под управлението на Омаядската династия единството било възстановено. Муавия (661—
80) установил столицата си в Дамаск. Язид I (680-3) победил бунтовния син на Али -Хюсеин - началното събитие в историята на шиитската секта. Абд Ал Малик (685-705) потушил антихалифския бунт в Мека. Валид I (705-15) станал свидетел на зенита на Омаядската сила, преди продължителното им съперничество с династията Абазид да завърши с кървавата баня в Заб през 750 г. След това под управлението на Ал-Ман-сур “Победният” (754-75) династията на Абасидите започнала своето 500-годишно царуване. Известно време тяхната столица Багдад била центърът на света.
Преминаването на Йерусалим от християнски в мюсюлмански ръце било събитие с огромни последствия. Градът бил и е свещен за всичките три монотеистични религии. Но през вековете, след като римляните прогонили евреите, християните пазили Светите места за себе си:
В един февруарски ден в годината от Христа 638 халиф Омар влезе в Йерусалим, възседнал бяла камила. Той бе облечен в изпокъсани, мръсни одежди, а армията, която го следваше, беше груба и запусната; но нейната дисциплина беше съвършена. Към него приближи патриарх Софроний като главен магистрат на обсадения град. Омар подкара направо към мястото на Соломоновия храм, където неговият приятел Мохамед се бе възкачил към Небесата. Наблюдавайки го да стои там, патриархът си спомни думите на Христа и промърмори през сълзи: “Задръж отвращението от опустошението, предсказано от пророк Данаил”13.
След това Светият град щял да бъде управляван от ислямските власти. Патриархът станал заложник на съдбата. Християнските поклонници не можели да достигнат лесно целта си и все по-често избирали да посетят Рим вместо Йерусалим. Гравитационният център на християнството се преместил драматично на запад.
18. Европа
274
ORIGO
През този век след смъртта на Пророка армиите на исляма марширували неуморно. Два пъти Византион бил обсаждан неуспешно, през 673-8 и 717-18 г. Но Кабул, Бухара и Самарканд били превзети на изток, а Картаген и Танжер - на запад. ] През 711 г. прекосяването на Колоните на Херкулес от Ал-Тарик - по-късно наречен Джебел ал-Тарик или Гибралтар - довело мюсюлманите в Европа, те залели Испания на вестготите и направили пробив през Пиренеите. През 732 г., на стогодишнината от смъртта на Мохамед, те стигнали до Тур на Лоара, на няколко дни езда от Париж, в сърцето на Франкската държава.