Много историци продължават в същия самохвалебствен тон и твърдят, често доста настоятелно, че европейският опит представлява модел, който трябва да бъде следван от всички други народи. Доскоро те почти не обръщаха внимание на взаимодействието на европейската култура с културите на нейните съседи от Африка, Индия и ислямския свят. Виден американски учен, писал през 1898 г., който проследява европейската цивилизация главно според делата на “тевтонските племена”, приема като аксиома, че Европа е универсален модел:
Наследниците на древния свят били тевтонските племена, които… постепенно създали нова, еднородна цивилизация въз основа на античната, и в сегашните времена тя е започнала да става световна и да включва в себе си, в близки връзки и под общи влияния, всички обитатели на земята51.
Когато Оксфорд Юнивърсити Прес най-накрая се осмелява да публикува еднотомна-та “История на Европа”, авторите започват своя предговор със същите чувства на предпочитание:
Въпреки че в различни епохи са съществували множество велики цивилизации, цивилизацията на Европа е онази, която прави най-дълбоко и най-широко впечатление и която сега (така както е развита от двете страни на Атлантика) поставя стандартите за всички народи на земята52.
Тази линия на мисълта и форма на представяне стабилно губи своята привлекателност, особено за неевропейците.
Ръдиард Киплинг (1865-1936) понякога е смятан за централна фигура в евро-центричната традиция, даже за “апологет на цивилизационната мисия на британската колониална експанзия”. В прочутата си “Балада за Изтока и Запада” той е имал предвид Индия:
38
ВЪВЕДЕНИЕ
0, Изток е Изток и Запад е Запад - и вечно ще бъде така, дордето за Съд над Небе и Земя Бог не простре ръка.
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница, Род, Баща,
Застане ли мъж срещу истински мъж - даже накрай света“.
Киплинг споделя много малко от високомерието, което обикновено се свързва с европейското отношение по негово време. Той не се отдръпва от фразеологията на своето време, що се отнася до нашето “господство над палмата и бора” или “по-малките племена без Закон”. Но все пак той е привлечен силно от индийската култура - оттам и неговите чудесни “Книги за джунглата“- и е бил дълбоко религиозен и смирен човек;
Врявата и крясъците замират -
Капитаните и кралете си заминават -Все още остава Твоята древна жертва,
Смирено и разкаяно сърце.
Господи Боже на Тълпите, остани още с нас,
Да не би да забравим, да не би да забравим“.
Тези думи са жив укор срещу всеки, който би струпал всички “западни империалисти” в една и съща банда високомерни невежи.
Сега съпротивата срещу евроцентризма идва от четири главни източника. В Северна Америка тя се проявява сред част от черната общност и техните политически симпатизанти, които се бунтуват срещу образователната система, според тях доминирана от “ценностите на бялото превъзходство”, с други думи, от възхваляването на европейската култура. Тази съпротива е намерила израз в Черното мюсюлманско движение и сред учените в различни Черни изследвания (Афрология), насочени срещу конвенционалния американски академизъм55. В своята най-войнствена форма тя се стреми да измести евроцентризма с афроцентризъм - “убеждението за централното място на африканците в постмодерната история”56. Това се базира върху твърдението, че европейската цивилизация е “откраднала” наследствените права на човечеството и в частност на африканците57. В ислямския свят, особено в Иран, подобна съпротива се надига сред религиозните фундаменталисти, които виждат “Запада” като царство на Сатаната. Другаде, в Третия свят, тази идея е прегърната от интелектуалци, често от мексиканската раса, които смятат евроцентричните възгледи за неразделна част от капиталистическата идеология56. В Европа тя е широко разпространена, макар и често недобре формулирана, сред едно поколение млади хора, които, когато спрат и се замислят, се чувстват напълно засрамени от възгледите на своите родители.
Един от пътищата напред за историците ще бъде да обръщат по-голямо внимание на взаимодействията между европейските и неевропейските народи, [goncalvez] Друг подход е използването на неевропейски източници за изясняване на европейските проблеми, [rus1] Трети е да се настоява за честни сравнения с европейските съседи | сравнения, които в много случаи няма да са от полза за Европа. И най-важно-то е да се модулира тонът. През последните сто години в поведението на тези “Тевтонски племена” и на другите европейци няма много, с което да се похвалим.