278
ORIGO
и подкрепян от две редици негови берберски войници. Той някога е подслонявал население от 20 000 души и харем от 6000. Бил разрушен по време на берберския бунт през 1010 r., а руините му били открити от археолозите чак през 1911 г. 2
Когато испанците крещят “016”, много хора не си правят труда да си спомнят, че те огласяват призив към Аллах.
сформирайки много от по-ранните направления на търговско, интелектуално и политическо общуване. В полето на религиозния конфликт тя оставила християнския свят с две задачи - да се бори с исляма и да покръсти останалите езичници. Тя принудила Византийската империя да даде траен приоритет на защитата на източните си граници и следователно да загърби имперската мисия на запад. Тя създала условията, в които другите, по-отдалечени християнски държави трябвало да се защитават сами и да предприемат все посилни мерки за местна автономия и икономическо самозадоволяване. С други думи, дала голям стимул на феодализма. Преди всичко, чрез превземането на Средиземно море тя унищожила превъзходството, което средиземноморските земи имали дотогава над останалата част от Полуострова. Преди исляма пос-тантичният свят на Гърция и Рим, променен от християнството, в основни линии останал непокътнат. След исляма той изчезнал завинаги. Почти задочно, поради липса на активност от страна на Византия, политическата инициатива преминала от Средиземно море към появяващите се държави на север, особено към най-силната от тези държави - Франкия.
Поради това през този VIII век, когато европейските християни осмисляли изводите от ислямските завоевания, били посети семената на един нов ред. Епископът на Рим, лишен от подкрепата на Византия, бил принуден да се обърне към франките и да се впусне в инициативата за създаване на “Папството”. франките видели своя шанс да подкрепят папата. Индиректно Карл бил продукт на Мохамед. (Виж по-долу, стр. 284-90.) Според Анри Пирен, чиято теза разбива по-ранните концепции толкова сигурно, колкото ислямът разбива древния свят, “франкската Империя вероятно никога нямаше да съществува без исляма и Карл без Мохамед би бил немислим.”17 Аргументите на Пирен бяха омаловажени в детайлните точки, особено по отношение на предполагаемото прекъсване на търговските връзки. Но те революционизираха изучаването на прехода от древния към средновековния свят.
Да говорим за Мохамед и Карл обаче не е достатьчно. Ислямът засяга Източна Европа много по-директно, отколкото Западна Европа. Неговата поява определя границите на една нова, компактна единица, наречена “Християнски свят”, в която Константинопол щял да бъде най-силният център в близкото бъдеще. Тя поставя предизвикателство пред езичниците по източните краища на християнско-мюсюлманс-кото съперничество, които по-нататък били принудени да избират между двете доминиращи религии. Преди всичко тя създава културната крепостна стена за защита на европейската идентичност. Европа, да не говорим за Карл, е немислима без Мохамед.
Християнското съперничество с исляма повдига морални и психологически проблеми не по-малко сериозни от онези, които вече съществували между христи-
«L
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
279
янството и юдаизма. И християните, и мюсюлманите били обучавани да възприемат другите като неверници. Техните неразбирателства, антагонизми и негативни стереотипи били безкрайни. Никога не е било популярно, особено сред духовенството, да се набляга на това, колко много общи неща имат помежду си трите големи монотеистични религии. В резултат на това между християнския “Запад” и ислямския “Изток” се развива силно противопоставяне. Средновековните европейци обикновено наричат мюсюлманите “сарацини”, епитет, извлечен от арабската дума sharakyoun, или “от изтока”. Сред онези западняци, които си въобразяват, че са носители на една по-висша цивилизация, съществува дълга традиция да гледат на мюсюлманския Изток с глупаво презрение.
Християнската църква в епохата на Вселенските събори, 325-787
До времето на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. християнската църква ръководела най-голямата религиозна общност в Европа. След Едикта от Милано тя спечелила от политиката на толерантност; имала и подкрепата на властващия император. Но позицията й не била напълно сигурна. Християнството не било установена държавна религия и имало много врагове на високи постове. До тогава то направило малко набези отвъд пределите на Империята. Прогресът, от християнска гледна точка и особено от гледната точка на “ортодоксалната” партия, водена от Атанасий, щял да бъде неравен. [IKON]