През 1966 г. главата на Ватиканското паство за доктрината на вярата обяви, че забраняването на публикациите е преустановено. До това време Индексът съдържа около 4 000 заглавия.
Голяма част от изложената по-горе информация е извлечена от безупречен източник, като всеки от неговите осемнадесет тома дава доказателства за благоприятни епископски решения - NIHIL OBSTAT (Няма пречка) и IMPRIMATUR (Да се отпечата)3.
зианците и бригитинците. Починал в обсадения от вандалите Хипон. Размириците в сърцето на Империята неизбежно отслабили връзките й с пери ферията. През V век се развили важни особености - от една страна, в “Келтския ръб и от друга - в Кавказ. Келтската църква приела християнството от галските монас
л _
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
283
RUFINUS
РУФИНИЙ Тираний от Аквелия (около 340-410), понякога свързван със св. Жером, ста-I ва известен чрез две свързани постижения - като латински преводач на гръцките те-I ологически трудове, особено от Ориген, и като автор на първата книга, отпечатана I от Oxford University Press. Неговите коментари върху Вярата на апостолите, “Expositio Sancti I Hieronymi in symbolum apostolorum”, били отпечатани в Оксфорд от Теодорих Рууд от Кьолн I и завършени на 17 декември 1478 г. Те започват, уви, с печатна грешка, едно “х” е пропус-I нато в илюстрацията в началото на книгата, където е отразена датата на публикацията (nor-I решно) като М СССС LXVIII1.
От тогава списъкът на OUP си има както своите възходи, така и своите спадове:
Чарлз Бътлър, “Женската монархия или трактат за пчелите” (1609)
Джон Смит, “Карта на Вирджиния” (1612)
Робърт Бъртън, “Анатомия на меланхолията” (1621)
“Молитвеник и управление на тайнствата” (1675-)
“Светата Библия, съдържаща Стария Завет и Новия” (1675-)
Едмънд Поукък (ред.), “Specimen Historiae Arabum” (1650)
- Maimonides, “Porta Mosis (1655)
- Greg. Abulfaragii historia compendiosa dynastiarum (1663)
[Richard Allestree] “Призванието на дамите: от автора на “Целият дълг на мъ-I жа” (1673)
Йохан Шафер, “История на Лапландия” (1674)
H. W. Ludolf, “Grammatica Russica” (1696)
Уйлям Блекстоун, “Коментари за законите на Англия” (4 тома, 1765-9)
Ф. М. Милър, “Ригведа-Санхита: Свещени химни на брамините“ (1849-73)
Луис Карол, “Приключенията на Алиса в страната на чудесата” (1865)
Норман Дейвис, “Игрището на Бога: История на Полша” (2 тома, 1981)
Счита се, че OUP прави най-забележителното си постижение през 1914 г., когато екип I оксфордски историци се впуснали да печатат в подкрепа на военните усилия на Британия. I Ръкописът “Защо водим война” бил предаден на 26 август, само три седмици след избухва-I нето на войната. Томът от 206 страници бил редактиран, буквите били подредени на ръка, I бил отпечатан, подвързан и готов за разпространение до 14 септември. Времената се ме-1 нят.
отшелници. Нейните епископи били странстващи отшелници и чрез практиката на са-моръчно посвещение изключително многобройни. Ирландия, която никога не била част от Империята, била евангелизирана систематично от св. Патрик (около 389-461), римски гражданин от Западна Британия, който се озовал в Ълстьр през 432 г. По този начин Ирландия била запазена за християнството, преди покривалото на англосаксонското езичество да падне върху останалата част от Британските острови. Ирландците щели да се отплатят, [вшто]
Арменската църква била създадена, когато провинцията все още била част от
284
ORIGO
ZEUS
СТАТУЯТА на Зевс била прекарана до Константинопол от гробницата в Олимп след последната Олимпиада през 396 г. сл. Хр. Дотогава тя била на повече от осем века и дълго била определяна като едно от “чудесата на света”. Завършена около 432 г. пр. Хр. от заточения атинянин Фидий, чиято статуя на Атина украсявала Партенона, тя представлявала гигантска фигура от слонова кост, покрита с венец и възкачена на трон, висока някъде около 13 метра. Покрита отчасти с масивно злато, тя изобразявала Бащата на боговете, хванал статуетката на Крилатата победа в дясната си ръка, и инкрустиран скиптър с орел на върха в лявата. Статуята била описана подробно от Паузаний и Страбон, които казват, че ако бог се помръднел, главата му щяла да пробие покрива. Светоний докладва, че когато работниците на император Калигула се опитали да я преместят през I век сл. Хр., “Богът изкрещял толкова силно”, че скелето се срутило и работниците побегнали. И тя си останала на мястото още три века. Когато най-накрая била погълната от пламъците при случаен пожар през 462 в столицата на християнския император Лъв I, Олимп вече бил опустял. През 1958 г. немски археолози разкопали храмовите работилници в Олимп и открили керамична чаша с надпис: “A3 ПРИНАДЛЕЖА НА ФИДИИ” ‘.