1
286
ORIGO
тендирал за най-висшата власт в църковните дела. Съборът бил изцяло доминиран | от епископите от Изтока. Епископите от Запада приели решенията, но с огромна ] неохота.
Доктриналните различия присъствали упорито в привидно неизличимия навик 1 за христологичен педантизъм: за природата на Христа, за волята на Христа, за ро- ! лята на Христа в произхода на Светия Дух. Дали Христос е имал една-единствена природа, тоест божествена, или двойствена - човешка и божествена? Православните водачи подкрепяли диофизитизма и Дефиницията от Халкедон (451), затвърждаваща формулата за Едно Лице в Две Природи, “непогрешимо, непроменимо, неделимо и неотменно” съединено. Монофизитите били осъдени; но те продължили да процъфтяват на Изток. Императрица Теодора била монофизит, също така и мнозинството от христи- ] яните в Армения, Сирия и Египет. Дали Христос е имал една воля или две? Папа Хонорий лекомислено използва фразата “една воля” в писмо до Константинопол през 634 г. Но православните водачи подкрепяли диотелитизма, който утвърдили на Шестия вселенски събор от 681 г. Монотелитите били осъдени, а делегатите на папа Ага-тон приели мълчаливо решенията на Събора. В рамките на Троицата от Отец, Син и Свети Дух дали Светият Дух води началото си от Отца, като единствен извор на божественото и следователно чрез Сина, или той води началото си съвкупно, от Отца и Сина едновременно? Константинопол се придържал към per filium (чрез Сина)\ Рим поддържал filioque (и Сина). Проблемът се появил за пръв път в Испания през 589 г. и причинявал много разделения до IX век. Той никога не бил разрешен.
Привличането към монашеството нараствало пропорционално на политическия и социален безпорядък. Източните практики, отшелнически и колективни, се разпространили на запад. Ранните колективни манастири предшествали падането на Западната империя. Св. Мартин основал Лигуж през 360 г. Но най-голямо влияние имал Бенедикт от Нурсия (около 480-550), който формулирал най-широко възприемането на всички монашески правила. Когато имперската власт отслабнала, особено в бившите Западни провинции, манастирите все повече изпълнявали ролята на оазиси на античното учение във варварската пустиня. Съединяването на християнското учение с високата оценка за гръцката философия и латинските автори дълго било приемано на изток, особено в Александрия; но на запад трябвало да бъде култивирано. Централна фигура в това отношение бил флавий Магнус Аурелий Сенатор (около 485-580), известен като Касиодор, известно време губернатор на Италия под управлението на Теодорих и остготите. Оттегляйки се в манастир след пристигането на Велизарий, той бил привърженик на система за обучение, където свещените и светските предмети били възприемани като взаимнодопълващи се; и той положил началото на колекцията от древни документи. Скоро от нея не останало нищо. [anno domini] [baume]
През VII век ислямският трус променил контурите на християнския свят завинаги. Той сложил край на културното единство в средиземноморските земи и разрушил доминацията, която те винаги упражнявали върху северните крайни точки. Прегазвайки Персия, Сирия и Египет, той определил, че трима от петте признати патриарси - в Антиох, Йерусалим и Александрия - ще бъдат принудени да действат in parübus infidelium. Политиката на Християнската църква била редуцирана от цялостната петст-ранна арена до мъчителна двустранна борба между гръцкия патриарх в Константинопол и латинския патриарх в Рим. Преди исляма патриархът на Рим говорел с един
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
287
ANNO DOMINI
В продължение на шест века след раждането на Христа много малко хора осъзнавали, че живеят в “Християнската ера”. Разбира се, основната хронология на истори-1 ята, след като “Христос влязъл в Галилея”, не била установена преди работата на I Дионисий Екзигий, гръкоезичен монах от Мала Скития и приятел на Касиодор, който починал в Рим през 550 г. Именно на Дионисий му хрумнала идеята, че броенето на годините 1 ва да бъде базирано върху Христовото въплъщение и че то трябва да започне от Деня на Благовещение, когато Дева Мария заченала. Той фиксирал тази дата, Ден Първи от Година Първа, на 25 март, девет месеца преди раждането на Христос на 25 декември. Всички] предишни години, в обратен ред, трябвало да бъдат означавани с ante Christum (АС), или Преди Христа” (ВС). Всички следващи години трябвало да бъдат означавани “Години след] Въплъщението, или Anni Domini, “Години на нашия Господ” (AD). Нямало нулева година1] Много повече векове изминали преди християнската ера, или Нашата ера, постепен-П но да влезе в употреба, първо от Латинската църква, а после и на изток. Преподобният Бийд] (673-735), който бил автор на книгата по хронология “De Temporibus”, приел напълно новата система, когато написал своята “История на Английската църква и народ” в началото] на VIII век.