Междувременно се налагали всякакви местни хронологии. Най-обичайната система I била тази на царствените години. Историческото време било измервано с царуванията и поколенията. Датите били определяни от тяхната точка след възкачването на трона на определен император, папа или княз. Моделът присъствал в Стария завет: “И това стана в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на Хошеа, син на Епах, цар на Израел, когато Шалманесер цар на Асирия се изправи срещу Самара и я обсади…”
Християнската ера трябвало да се състезава с многобройни съперничещи й хронологически системи. Таблицата на гръцките олимпиади, четиригодишните цикли между Олим-] пийските игри, които започват с Олимпиадата от Кореб на 1 юли 776 г. пр. Хр., продължила да съществува до края на IV век сл. Хр. Вавилонската ера на Навуходоносор, използвана от гърците в Александрия, била известна в Средновековието от работите на Птоломей. Началната й точка била еквивалентна на сряда, 26 февруари 747 г. пр. Хр. Македонската ера на Селуцидите, която започвала с окупацията на Вавилон от Селуций Никатор през 312 г. пр. Хр., била широко използвана в Левант. Известна на евреите като “ера на договорите”, тя била използвана от тях до XV век. Римската ера се базирала върху минаването на годините от “Основаването на града” |AUC|. В Испания ерата на Цезарите може да се проследи до завоюването на Иберия от Октавиан през 39 г. пр. Хр. Възприета от вестготите, тя останала в сила в Каталония до 1180 г., в Кастилия - до 1382 г„ в Португалия - до 1415 г. Мюсюлманската ера на Хиджра, която отбелязва отлитането на Пророка от Мека, кореспондира с петък, 16 юли, 622 г. сл. Хр. Тя остава в сила в целия мюсюлмански свят.
При дадените усложнения не е изненадващо, че изчисляването на раждането на Хрис-I тос от Дионисий Екзигий по-късно се оказало погрешно. Дионисий изравнил Година първа със 195 от Олимпийската ера (1), със 754 г. AUC, погрешно с “Консулството на Г Цезар, син на Август, и JI. Емилий Паулий, син на Паулий”. Всъщност нйщо не показва, че Христос е роден именно през 1 г. сл. Хр. Според всеки, който следва св. Лука или св. Матей,
288
ORIGO
Християнската ера започва или в последната година от царуването на Ирод Велики (4 г. пр. Хр.), или в годината на първото римско преброяване на населението в Юдея. (6-7 г. сл. Хр.)
За християните, както и за евреите, основната историческа дата е Годината на сътворението, или Annus Mundi. Византийската църква я фиксира в 5509 г. пр. Хр., което си остава основа за църковния календар в някои части на Православния свят, в Гърция и Русия и до ден днешен. Еврейските учени предпочитат 3760 г. пр. Хр. - началната точка на съвременния еврейски календар. Коптската църква, както и Александрийската, я фиксират през 5500 г. пр. Хр. През 1650 г. Англиканската църква под ръководството на епископ Ашър избира 4004 г. пр. Хр.
Критическото сравнение и хармонизацията на ориенталските, античните и християнските хронологии изчакало големия ренесансов учен Йозеф Скалигер (1540-1609). Ска-лигеровата “De Emendatione Тетрогит” (Реформа на датите, 1583), написана от гледна точка на протестантските интереси, съвпада с реформата на Юлианския календар от папа Григорий XIII. Тя отбелязва началото на хронологическата наука и модерните интереси за стан-дартното измерване на историческото време2.
Григорианският календар обаче, известен като “нов стил” (NS) и въведен в католическите страни в Европа през 1585 г., не бил всеобщо приет. Повечето протестантски и православни страни останали с Юлианския “стар стил”. Те приели новия стил по различно време: Шотландия - през 1700 г., Англия - през 1752, Русия - през 1918. Тъй като двата календара съществували едновременно, международната кореспонденция трябвало да се води е отпратка към двата. Върху писмата трябвало да се изписват два варианта на датата - “1/12 март 1734” или “24 октомври/7 ноември 1917”.