В резултат на това се наблюдавали многобройни куриози. Тъй като несъответствието между календарите се увеличило през XVII век до десет-единадесет дни, било възможно да преплаваш Ламанша от Дувър и да пристигнеш в Кале насред следващия месец. Европа не работела в пълен синхрон, докато болшевишкото правителство не изоставило стария стил. Нищо не се е случило в Русия между 31 януари 1918 г. (ст. стил) и 14 февруари (нов стил). От 1918 до 1940 г. съветските комунисти имитирали френските революционери, като премахнали седемдневната седмица, заменяйки имената на дните с номера и броейки “Годините от Революцията” от 1917 г. 3 (VENdIjmiairei
латински глас срещу четири гръцки; след исляма борбата била един на един. И Римската църква се радвала на по-голямо поле за маневриране. Нещо повече, застрашителната кавга с монофизитите на Изток не била разрешена. Новите мюсюлмански владетели се оказали по-толерантни към ересите от православните християни. Така че монофизитските Арменска, Сирийска и Коптска църкви никога не били затворени в рамките на паството.
И нещо, което може би е по-важно, ислямът откъснал християнството от останалия свят. Преди исляма християнските евангелия достигали до Цейлон и Абисиния; след исляма в продължение на векове били спрени ефикасно от по-нататъшно разпространение в Азия и Африка. Повечето християни никога в живота си не видели мю-
РАЖДЭДНСТО КА ЕВРОПА
Ш
BAUME
АБЛГСГВО Бауме, се казва в “Guide ШскеШГ, било основано през VI век от праанд-ския монах св. Колумбан. Името му, с кеятскн произход, означава “пеедера”. То ce намирало в едно от най-вълнуващите места в Европа — на дъното на огромна варовикова клисура, Cirque de Baume, в гъстите борови горн на Юра. Като женския манастир със същото име, на петдесет мили от река Дубс, където сляпата св. Однп възвърнала зрението си, за него се казва, че датира от епохата, когато гадо-рнмската цивилизация била I прегазена от езическите бургундцн н когато християнството започвало да се възстановява от отшелническите общини в пустошта. То израснало в институция с голямо богатство н власт, притежаваща няколко стотни села и бенефиции. По-късно монашеският орден се превърнал в секуларизирана общност от аристократични каноници. Тя оцеляла до 1790 r., когато революционерите разпуснали абатството и променили името на града от Baume-les-Moines в Baume-les-Messieurs”.
В историята на християнското монашество християнските общности като Бауме представляват важна връзка между отшелническата система на древния свят, както тя е запазена в Ирландия, и големите средновековни братства, които се появяват от X век нататък. В крайна сметка Берно и неговите другари тръгват именно от Бауме, за да основат голямото абатство Клюни.
За читателите на “Guide Michelin”, е разочарование да открият, че много от тези подробности за миналото на Бауме са в най-добрия случай неавтентични легенди. Няма сигурно доказателство, което да свърже Бауме със св. Колумбан, и няма причина да се предполага, че абатството е било основано през VI век. Всъщност първото определено споменаване на cellula в Балма датира от 869 г. - което го прави по-млад от женския манастир “Св. Одил” в Baume-les-Dames. По всяка вероятност връзката със св. Колумбан е била измислена от монасите в Клюни, които по този начин украсили наследството на своя родителски дом2.
Подобни съмнения заобикалят и най-колоритната личност от Бауме - Жан, сеньор Де Ватевил (1618-1702), игумен в продължение на четиридесет години по време на властването на Луи XIV. Войник, убиец и монах, Де Ватевил някога избягал от правосъдието в Константинопол, където се издигнал до чин паша и губернатор на Маврия, преди да получи папско опрощение. Според Сен-Симон той бил пример за грешник, спасен чрез истинско покаяние. Според документа бил типичен приспособленец, чието предателство улеснило жестокото френско завоюване на неговата родна провинция Franche-Comté. Върху надгробния му камък пише:
ITALUS ЕТ BURGUNDUS IN ARMIS GALLUS IN ALBIS IN CURIA RECTUS PRESBYTER ABBAS ADEST.3
(“Тук почива един италиански и бургундски войник, французин; когато облече расото, почтен човек на своя пост, свещеник и игумен”.)
19. Европа
290
ORIGO
Поради това Бауме осигурява пълнежа както за легендата, така и за историята. Авторите на научни монографии играят една предварително обречена игра. Миналото, така както е предадено на потомството, винаги ще бъде обърквано със смесица от факти, легенди и откровени лъжи.