сюлманин; но всички те живеели в сянката на исляма. Ислямът всъщност представлявал солидна външна ограда, в рамките на която християнският свят можел да се консолидира и да се дефинира. В този смисъл той представлявал единственият най-голям стимул за създаването на онова, което по-късно било наречено “Европа”.
Освобождаването на папството не може да бъде заковано на една точно определена дата. Епископите на Рим притежавали голяма степен на свобода дълго преди да предявят претенциите си за върховенство. Нарастващите различия между латинската и гръцката части на Църквата довели до чести разколи с временно естество, но не и до непоправим разрив. Много странно, през първите четири века, когато Рим все още бил сърцето на Империята, Римската църква често била доминирана от гърците и от гръцката култура. Лъв I (440-61) бил първият, който наблегнал на латинското. В същия период латинските патриарси се освободили от непосредствен политически контрол, подслонявайки се зад град Рим в неговите многобройни сблъсъци с гражданската власт. Полученото в резултат разделение на църковната и светска власт, толкова типично за Запада и толкова чуждо на Изтока, оттогава нататък се превърнало в установен факт. През VI век патриарсите на Рим трябвало да се изправят срещу първата реставрация на имперската власт под управлението на Юстиниян, а после под властта на ломбардите. Двама от тях, Силверий (536-7) и Вигилий (537-55) се озовали под имперски арест. Последният бил насилен грубо да се подчини на имперските власти по отношение на монофизитския спор.
Григорий I (540-604), първият монах, седнал на трона на св. Петър, често се приема за архитект на бъдещата папска власт чрез неговите администраторски умения и неговото твърдо отстояване на принципите. Самозван “слуга на слугите Божии”, той управлявал гражданските дела на град Рим, уговорил споразумение с ломбардските крале, реорганизирал църковните земи и финанси и възстановил римските контакти с Африка, Испания, Галия и Британия. Неговата “Regula Pastoralis” (“Пасторска грижа”) бързо се превърнала в настолна книга за средновековните епископи. Той непрекъснато протестира против своя брат в Константинопол, използвайки титлата “Вселенски патриарх”. До смъртта му балансът се премествал в полза на Рим. Заети с яростните атаки на мюсюлманите, императорите изгубили почти цялото си влияние в Италия, въпреки че били направени няколко отчаяни опита за демонстриране на имперските претенции. В резултат на монотелитния въпрос Мартин I (поч. 655), последният папски мъченик, починал в заточение в Крим, след като бил отвлечен от екзарха на Равена, нашибан с камшик и заточен от съда в Константинопол. [Cantus]
През VIII век императорът вече не можел да прояви дори демонстрация на власт на запад. През 710 г. император Юстиниян II извикал римския патриарх в Константинопол и сириецът Константин (708-15) послушно се подчинил. На тяхната среща - последната, както се оказало, между римски епископ и властващ император - импера-
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
291
CANTUS
ЦЪРКОВНОТО пеене на Латинската църква, или cantus planus, често се нарича Григорианско пеене в чест на папата, който фиксирал неговите осем компонентни модела и събрал около 3 000 мелодии. Заедно със свързаните изразни средства на Византия за него се смята, че е било извлечено от гръцките и особено от еврейските традиции в църковното песнопеене. На свой ред то се превърнало в основа, върху която била изградена европейската музика. То е използвано за пеене без акомпанимент на псалми, химни и антифони, обикновено в унисон и със свободен ритъм. Има четири основни “диалекта” -амброзианско, романско, галицийско и мозарабско, въпреки че римската школа постепенно спечелила надмощие. В началото то не било записвано; и ранните форми не могат да бъдат реконструирани точно. IMUSIKE1
Отбелязването с ноти, разработено за църковното пеене, минало през няколко етапа. Византийците, както и гърците използвали буквена система за означаване на нотите, допълнена с неуми или “акценти”, които да означават движението на мелодичната линия. Славянското православие запазило системата дълго след като тя била заместена другаде:
а.
ZE
fi ft-о
f,с— >’• с с с с 0 J2z.C РДСЕГМИТАДАН
С.
г.о |Щ 7= J «Гр*
и. Ноти Куфизма от XI век без петолиние. Ь. Руско нотиране от ХП-ХШ век, използващо гръко-византийската буквена система, с. XVII-XX век: музикални знаци, използвани в руската православна литургична нотация.