Ирландия обърнала внимание на това доста рано поради очевидното разпространение на пелагианството там. В резултат на това Герман от Оксер, гало-римски епископ, се заинтересувал подробно от Британските острови и от Бретан. Една ми-
294
ОГОвО
ВЕУЕРЕ1\1Т1А
ЕДИН ден през VI век, докато пътувал с майка си между Бургундия и Оверн, младият Георгий Флорентий (бъдещият Григорий от Тур) бил застигнат от буря. Майка му размахала торба със свещени реликви към намръщеното небе, облаците се разделили и пътниците продължили невредими. Най-напред самомнителното момче приело чудото като награда за своето добро поведение, при което конят му се препънал и го хвърлил на земята. Това било урок за отплатата на суетата. При друг случай, докато бил на посещение в фобницата на св. Жулиен в Бриод, Григорий получил ужасно главоболие. Полагайки глава в същия фонтан, където някога била измита главата на обезглавения мъченик, той открил, че главоболието му е излекувано. Това било урок за гечегепНа - за силната почит, която дължим на свещените неща и места и на тяхната целебна сила.
След края на епохата на гоненията култът към мъчениците и колекцията от свещени реликви се придвижвали към центъра на християнския живот. Първоначалните реликви били онези, свързани директно с главните фигури от евангелията. Вторичните реликви с по-малко непосредствени връзки също били приети. Константинопол се превърнал в главен център за колекциониране и разпределение. Неговите безценни притежания, освен двете парчета от Истинския кръст, били Трънният венец, Свещеното копие, Коланът на Девата и няколко глави на Йоан Кръстител. След като вторият Събор в Никея отсъдил, че всички нови църкви трябва да бъдат осветени при наличието на реликви, се развила трескава търговия. Тялото на св. Марко било откраднато от Александрия през 823 г. и занесено във Венеция. Тялото на св. Никола стигнало до Бари през 1087 г. Западните кръстоносци сигурно са били най-големите търговци на реликви.
Почитта към реликвите, толкова очевидна при Григорий от Тур, често била отхвърляна като проста доверчивост. Но подробното изследване показва, че те осигурили двигателната сила не само за появяващия се кодекс на личната етика, но и за по-тънките ифи на социалната политика и социалния статус. ЩяекпШ бил белегът на истинския вярващ. Нейното отсъствие посочвало езичника, нефамотния или самодоволния. Духовниците, които извършвали богослужение, превеждайки посланията на реликвите, се издигали в йерархията, консолидирайки консенсуса или одобрението на паството. Църквите или фадовете, които притежавали много ценни реликви, печелели престиж, божествена защита и без съмнение доходи от поклонниците. Чуден парадокс е това, че християнската вяра в излитането на душата към Рая фябвало да бъде заобиколена с атрибутите на смъртта и със специална дълбока почит към мощите и фобниците. Тя била придружена от почти барокова чувствителност, която набляга върху това, как много специалният мъртвец излъчва аромат на лилии и рози, атмосферата на блестящи светлини и звука на ангелски хорове1.
С времето обаче реликвите по необходимост били обезценени. Когато всички апостоли, мъченици и Църковни отци били нечие притежание, имало опасност всеки мъртъв епископ да бъде обявен за светец. Епископ Присий от Лион, който бил издигнат начело на епархията през 573 г., нямал нищо общо с това. Той пофебал своя предшественик Нисетий в стандартен фоб и позволил на своя дякон да носи филона на Нисетий като нощница. Станало така, че Присий и Нисетий били канонизирани, но чак през 1308 г.
Протестантската Реформация повела война с реликвите и тогава много фобници били
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
295
разрушени. Но протестантската ярост не засегнала нито Православния, нито Католическия свят. Мумиите или скелетите на Много специалните мъртъвци все още могат да се видят в много италиански църкви както и в катакомбите на Пещарская лавра, - Манастира на пещерите - в Киев. Една от най-необикновените колекции от реликви е оцеляла непокътната в Намур. Заравяна два пъти, за да бъде скрита от търсачите на съкровища от Френската революция и от нацистката окупация, тя включва безценни предмети като реброто на св. Петър, крака на св. Яков и млякото на Девата. Всички са поставени в ослепителни мощехра-нителници, всяка оформена ужасно, за да пасва на анатомичната форма на съдържанието, и украсена със златен и сребърен филигран, скъпоценни камъни и сребърно върху черно niello. Отбелязани сред “Седемте чудеса на Белгия”, те се пазят от сестрите от “Our Lady” на улица Жули Билар 17 в Намур2.