сия, оглавявана от Паладий, “първия епископ на вярващите ирландци”, която се появила в Уиклоу през 432 г., била безплодна; но втората мисия на св. Патрик (около 385-461), британски ученик на св. Герман, имала трайни резултати. В Тара в Мийттой се изправил пред върховния крал, Лаогар, запалил пасхалния огън на хълма Клейн и заставил друидите да замлъкнат. Първата епископална епархия била установена в Ар-маг през 444 г.
Франкското завоевание на Галия било тясно свързано с религиозните деления в провинцията. До V век гало-романското население отдавна било покръстено в римското християнство. Но вестготите, бургундците и аламаните, които ги прегазили най-напред, били арианци, докато франките на север си оставали езичници. Кловис не приел кръщението от ръцете на св. Реми, епископ на Реймс някъде до времето между 496 и 506 г. Но след като го приел от един римски епископ, той съюзил своята Меровингска династия с гало-римското население срещу техните първоначални варварски владетели. За него се говори, че използвал католическите епископи в Аквитания като “пета колона”. Поради това “католическата връзка” на франките несъмнено е улеснила консолидацията на техните сили и е положила основата на тяхната специална връзка с Рим. Много от нашите познания за ранното франкско християнство са извлечени от Щфпа Ргапсогит” от Григорий от Тур (540-94). Но хвалебствието на Григорий за Меровингите не може да скрие факта, че Кловис, неговият “нов Константин”, бил донякъде дивак. Григорий ни разказва историята за плячкосаната ваза от Соасон, която била разбита на парчета от един франкски войн, който отказал да дели плячката. Кловис изчакал до Шам де Марс, ежегодния парад, където се скарал на война заради състоянието на екипировката му. Когато войнът се навел, за да хване оръжието си, Кловис разбил черепа му с бойна брадва, казвайки: “Това направи ти с Вазата от Соасон”‘9.
През VI век християнският свят все още се олюлявал от нашествията на варварите. Ирландските мисионери предприели серия контрамерки. Друга серия била започната от император Юстиниян, чиито повторни завоевания в Африка, Италия и Испания отчасти били мотивирани от желанието му да изкорени арианството. Трето подобно начинание била работата на Григорий I. Ирландските мисии, които започнали през 563 г. с пристигането на св. Колумбан (около 521-97) на Йона, били насочени
296
ORIGO
най-напред към Северна Британия, а после и към франкските доминиони. Двадесет 1 години по-късно св. Колумбан (около 540-615) тръгнал с група сподвижници от големия манастир в Бангор на път към Бургундия. Той основал няколко манастира, включително и Луксул; останал в Брегенц на езерото Констанс; засегнал Меровингските крале, критикувайки остро разпуснатия им живот, и починал в Бобио край Генуа. Св. Гал (поч. 640) тръгнал на мисия в днешна Швейцария, давайки името си на големия религиозен център “Св. Гален”. Св. Айдан (поч. 651) се преместил от Йона на Светия i остров (Линдисфарн) някъде през 635 г. и по този начин ускорил покръстването на Англия. Във всички тези случаи ирландските монаси следвали практики, които изос- | тавапи от Рим. Поради това през следващия период щели да възникнат големи проблеми при съгласуването на келтските и латинските традиции. [IONA]
Иберийското християнство било разтърсено от имперското нашествие през 554 г. Арианските вестготи живеели отделно от своите поданици, които постоянно замисля- ] ли конспирации с имперските сили на юг. След десетилетия на конвулсии, през които Вестготската държава едва се задържала срещу вътрешните размирици и външните : атаки Рекаред (упр. 586-601) - син на баща арианец и майка римлянка - мирно приел католицизма като политически акт. Решението било потвърдено от втория консул на Толедо (589). [Compostela]
В Италия почти в същия момент арианските ломбарди приели католицизма по повод на женитбата на техния крал Атилулф за католичка - франкската девойка Те-оделинда. В базиликата Монца край Милано която те основали, все още може да се види желязната корона на Ломбардия с надписа: AGILULF GRATIA DEI VIR GLORIOSUS REX TOTIUSITALIAE OFFERT SANCTOIOHANNI BAPTISTAE IN ECCLESIA MODICAE. Конфликтите между католиците и арианците продължили до по-късната католическа победа в Коронате през 689 г. [leper]