Забранявам ти да влизаш в църква, манастир, панаир, мелница, пазар или кръчма… Забранявам ти да I напускаш дома си без носията си на прокажен или да ходиш бос… Забранявам ти да се миеш или да пиеш от извор или фонтан… Забранявам ти да живееш с всяка друга жена освен с твоята. Ако се срещнеш и говориш с някого на пътя, забранявам ти да отговаряш, преди да се преместиш надолу по вятъра… Забранявам ти да докосваш кладенец или въжето му без ръкавици. Забранявам ти да докосваш деца или да им даваш нещо… Забранявам ти да ядеш или да пиеш освен с прокажените2.
После прокаженият бил повеждан в процесия до мястото на изгнанието.
Някои владетели позволили по-жестоки методи. През 1318 г. Филип V от Франция обвинил прокажените в страната, че са в съюз със “сарацините” и че тровят кладенците. Заповядал всички те да бъдат изгорени заедно с евреите, които им дали съвет и морална подкрепа3. През 1371, 1388, 1394, 1402 и 1404 г. общинарите в Париж напразно апелирали да бъдат наложени закони за проказата. Жестокостта на техните реакции била породена от вкорененото убеждение, че проказата е наказание за сексуална поквара. Болестта донасяла тежко морално петно и рискът от заразяване бил силно преувеличен.
Въпреки това проказата засягала всички обществени слоеве. Тя поразила Болдуин IV, крал на Йерусалим, и Хю д’Оривал, епископ на Лондон (поч. 1085). Лекарите нямали ключ към нейната бактериална причина и почти нямали предложения за нейното облекчаване. Следвайки Авицена, те наблягали върху нейните предполагаеми психологически симптоми - хитрост и похот. Leprosarium, или приютът за прокажените, бил обичайна гледка отвъд градските стени. Колонията на прокажените в Англия край Хембълдаун се разрастнала в значително селище. В Бъртън Лейзър тя била разположена край целебните води, използвани по-късно за варене на бира.
300
ORIGO
Средновековната литература използвала проказата като сензационно изразно средство. В няколко версии на “Тристан и Изолда” героинята е спасена от изгаряне само за да бъде хвърлена на прокажените:
Do sprach der herzoge, ich wil sie minen sichen bringen, die suln sie alle minnen so stirbet sie lesterlichen.
(Херцогът казал: Аз ще я заведа при моите болни. Всички те ще я обичат и тя ще умре позорно.)4
Според всички описания проказата намаляла силно в Европа от XVI век. Нейното място било заето от сифилиса, (SYPHILUS] Но предразсъдъците не се променили. През 1933 г. OED* дефинира проказата като “омразна болест”, elephantiasis graecorum. А през 1959 г. един популярен американски писател би могъл да бъде обвинен в повтаряне на всички стари стереотипи5. Проказата била средновековното съответствие на СПИН.
* Oxford English Dictionary - Б. пр.
На изток императорите били прекалено заети с мюсюлманските яростни атаки, за да проявят по-голяма загриженост за душите на своите нехристиянски поданици и съседи. Дълго време обширната Sclavinia до голяма степен била оставена на мира. Същото може да се каже и за българите. През VII и VIII век Константинопол се задоволявал с реелинизацията и рехристиянизацията на Пелопонес и на островите. Това не е епизод, който предизвиква много коментари в модерните истории на Гърция. Крит останал в мюсюлмански ръце до X век.
Въпреки примера на франките, германските племена на изток от Рейн държали християнството на една ръка разстояние още два века. Задачата за покръстването била оставена на английските мисионери от север и на франкските войни от запад. Св. Уилфред от Йорк (634-710), чиято католическа ориентация била пренесена в Уитби, започнал с проповеди във фризландия през 678-79 г. Но централната фигура несъмнено бил св. Бонифаций от Кредитон (около 675-755), създател на първата германска епархия в Майнц, основател на големия манастир във Фулда (744) и мъченик на вярата в Докум във фризландия. Бонифаций имал много близки помощници, сред които били известните св. Щурм и св. Лул, които спорили за Фулда, св. Вилибалд от Бавария (около 700-86), първият известен английски поклонник в Светите земи, брат му св. Винебалд от Тюрингия (поч. 761) и сестра му св. Валбурга (поч. 779), игуменка на Хайденхайм.
Мирната работа на английските мисионери била допълнена, да не казваме опозорена, от безмилостните кампании на франките в Саксония между 722 и 785 г. Подчинението пред християнството било абсолютно условие на франкските завоевания, в които кланетата и коварството били нормални инструменти както за атака, така и за съпротива. В самото начало била изсечена свещената горичка Ирминсул; а край Падерборн били проведени масови покръствания, после това се повторило в Акер и