. А
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
301
Елба. Саксонските бунтовници, около 4500 от които били обезглавени в клането от Верден (782), най-накрая били пречупени, когато техният водач Видукинд се предал на светената вода. Мисионерски епархии били създадени в Бремен, Верден, Минден, Мюнстер, Падерборн и Оснабрюк.
Напредването на християнството в Централна Германия отбелязало началото на една стратегическа промяна. До този момент то било ограничено до голяма степен в Римската империя или в земите, в които останала важна закваска от бивши римски християнски граждани. До голяма степен това все още било “имперската религия”, дори в местата, които отдавна били прекъснали своите връзки с Империята.
Но сега то се промъквало в страни, които никога не били претендирали за никакви връзки с Империята. Рейнланд някога бил римска провинция; Саксония не е била. Докато няколко бивши римски провинции все още изчаквали завръщането на вярата, особено на Балканите, християнството започвало да пропълзява в недокосвани езически територии. След Германия Славяния чакала своя ред, а отвъд славяните - Скандинавия и балтите.
Ако първият етап от християнизацията, покръстването на Империята, отнел 400 години, вторият етап, повторното покръстване на бившите римски провинции, отнел още почти 400. Третият етап, покръстването на девствените езически земи, щял да продължи шест дълги века след това. [В1виА]
На пръв поглед може да изглежда, че процесите, които осигурили главните теми на Тъмните епохи, не били свързани непосредствено. Нещо повече, никой от тях не стигнал до края си през този период. Дългата процесия от варварски нашествия продължила до последното монголско нахлуване през 1287 г. Разцеплението между Изтока и Запада било проектирано от имперската към църковната плоскост и не било обявено официално чак до 1054 г. Покръстването в християнството на европейските езичници не било завършено до 1417 г. Войниците на исляма все още били на поход, когато отоманците се озовали в Европа през 1354 г. Чак тогава Римската империя най-накрая се насочила към своя залез.
Въпреки това тези различни процеси са си взаимодействали; и съществените ефекти от тяхното взаимодействие може да се идентифицират до времето, когато по-голямата част от Средиземноморието била завладяна от армиите на Пророка. Четирите века след Константин създали Европа. Това бил периодът, когато мнозинството от различните народи на Полуострова намерило своя път към постоянните си родини. Това бил периодът, когато остатъците от Римската империя се превърнали в само една сред многото суверенни държави в общността на “Християнския свят”, който се консолидирал зад ислямската преграда. Все още никой не използвал името “Европа”, за да опише тази общност; но почти не съществуват съмнения, че тя вече е съществувала.
Мон Йовис, Ленинските Алпи, около 25 ноември 753 г. сл. Хр. Било много късна есен, точно преди зимните снегове. Стефан II, епископ и патриарх на Рим, бързал да прекоси Алпите, преди пътищата да бъдат блокирани. Той дошъл от Павия на По, столицата на Ломбардската държава, и навлязъл в държавата на франките. Най-
302
ORIGO
BIBLIA
ODEX Argenteus от VI век (Cod. DG 1 fol. 118v) се пази в университетската библиоте-
ка в Упсала. Той бил донесен в Швеция от Прага. Написан със сребърни букви вър-
ху пурпурен пергамент, той вероятно е най-ранният готски превод на Библията, завършен от Улфилас (Вулфила, около 311-83). Вулфила, или “Малкият вълк”, арийският внук на християнски пленници, бил посветен за “епископ на готите” по време на тяхното пребиваване на Дунавската граница. Неговият превод на Библията на готски поставил началото на дългата история на народните копия на Светото писание и на германската литература.
Codex Amiatinus, понастоящем в Лаурентианската библиотека във Флоренция, не е чак толкова стар. Той бил написан в Джароу в Нортумбрия около 690-700 г. по време на управлението на абат Кеолфрид. Това е най-старото съществуващо копие на Вулгата, преводът на св. Жером на Светото писание на латински. Той бил базиран върху по-старо копие на Вулгата от Касиодор (виж стр. 266) и бил представен в папството от абат Кеолфрид, където на свой ред то било предадено на манастира “Амиата”. Тънкият пергамент, върху който то било написано, бил направен от кожите на 1500 животни*.
Струва си да се отбележи, че Вулфила завършил своя готски превод преди превода на св. Жером на Библията на латински. И двамата базирали своите преводи върху по-стари гръцки текстове, от които не е останала нито една достоверна версия. Модерните реконструкции на ранните гръцки писания се базират върху Codex Vaticanus от Александрия от IV век, върху Codex Sinaiticus от IV век, донесен от планината Синай и продаден на Британския музей от един руски цар; върху Codex Alexandrinus от V век, също в Британската библиотека, който дошъл от Константинопол, и върху Codex Ephraemi от V век, който се намира в Bibliothèque Nationale в Париж.