Задачата за установяване на напълно точен и надежден текст на Светото писание, пригоден към всяко следващо поколение, винаги е била невъзможна. Но трябвало да се опитва непрестанно. Старият завет бил написан на иврит и арамейски, Новият завет - на елинистичен гръцки. Първият бил преведен на гръцки, като Септуагинт, за употреба от гръцките евреи в Александрия**. И така, на теория, може да се смята, че пълният гръцки текст на двата завета е съществувал от I век сл. Хр. нататък.
Книгите, които съставят настоящата Библия в нейните католически и протестантски форми, наброяват почти сто. Те не били събрани в един обединен pandekt, или двата завета, докато през IV век не бил установен основният канон. Междувременно поотделно циркулирали множество вариации на всяка книга от Библията заедно с неканоничните апокри-фи. Те са познати на съвременните учени само като фрагменти, намерени в древните папируси, като пасажи, цитирани от Църковните отци, като различни предвулгатни текстове на “Старата вяра” и от работите на древните юдаистки и християнски критици. Сред последните и положително сред най-важните била чудесната “Hexapla” на Ориген, който преписал шест версии на Стария завет на иврит и гръцки в шест паралелни колони, [papyrus]
* Vulgate - вулгата - латински превод на Библията от IV век - Б. пр.
** Septuagint - от лат. Septuaginta, седемдесет: заради древното предание, че преводът би завършен за 70 (72) дни от палестинските евреи за Птоломей II от Египет - Б. пр.
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
303
Но дори Вулгата не съществувала в систематична форма. Когато св. Жером завършил успешно няколко части от своята работа, той изпратил всяка от тях до различни места. Те също били събрани от разнообразни библейски компилации, в които били вмъкнати. Нещо повече, работата на средновековните преписвани не напомняла на нищо повече от играта на “Китайско нашепване”, където грешките се акумулират на всеки етап. Лесно е да се види защо гръцката дума ЪЩа, или свещени “книги” (мн.), първоначално съществувала само в множествено число. Еднородни библейски текстове не съществували до епохата на печатарството. 1РКЕв51
До тогава обаче християнският свят бил на ръба на Реформацията, когато протестантите предизвикали всички предишни библейски учения. Протестантските учени се посветили специално на народните преводи, за които се нуждаели от достоверните текстове от оригиналите на иврит и гръцки. Следователно цялата нова ера на библиологията се характеризирала със съперничеството между католицизма и протестантството.
През 1907 г. една Ватиканска комисия поверила на бенедиктинците подготовката на окончателното издание на Вулгата. Работата продължила през целия XX век. Кога може да бъде завършена, както отбелязва един стоически настроен бенедиктинец, “Само Бог знае”1.
напред се насочил към манастира “Сент Мориц” на Горна Рона. От там щял да тръгне към кралската вила Понтион на Марна - пътешествие от почти 500 мили. При средно по десет-дванадесет мили на ден то щяло да му отнеме шест седмици22.
На Мон Йовис, “Върхът на Юпитер”, се намирал един от двата римски пътя, построени седем века по-рано, за да свържат провинциите Цезалпийска Галия и Трансалпийска Галия. Известен също като Алпис Поениа, или “Пенинският проход”, някога той бил вход към земите на хелветиите. Издигал се на 2476 м, или 8111 фута. Павираното с камъни шосе, широко 4 метра, било предназначено за колесно движение, което в онези времена можело да покрие 55-те мили от Августа Претория (Аоста) до Октодорус (Мартини) за един ден. През VIII век пътуването било по-трудно. Местните сигурно са го нарекли с име, което било нещо средно между латинското Мон Йовис и модерното Монте Иове или Монжу*.
Стефан II бил издигнат до трона на св. Петър при неочаквани обстоятелства двадесет месеца преди това. Осиротял син на аристократично римско семейство, той бил отгледан в патриаршеския дворец на св. Йоан Латеран и служил като дякон при патриарх Захарий (патр. 741-52). Администратор от кариерата, той бил достатьчно високопоставен, за да постави подписа си под актовете на Римския синод през 743 г. А десетилетие по-късно вероятно вече е бил на средна възраст. След смъртта на Захарий Стефан трябва да е присъствал, когато един застаряващ свещеник, също