Много влиятелният “Наръчник по историята на западната цивилизация” е организиран в подобна странна рамка. Най-голямата от трите части, “Европейската цивилизация (900 г. сл. Хр. - до сега)”, започва с “Географско разположение на европейската цивилизация” и обяснява как “преходите от ориенталска към антична и от антична към европейска цивилизации всеки път включват в себе си промяна в периферията на по-старото общество”. “Първоначалната родина на европейската цивилизация” е описана като поле, “простиращо се от Пиренеите… в Русия” и разделено от “Средиземноморските земи” от “несиметрична планинска бариера”. Но в следващите глави не се прави опит да се очертае историята на тази родна земя. Бившите земи на Римската империя “били разделени между три цивилизации - исляма, православното християнство и латинското християнство”. Но не следва систематично обяснение за това разделение на Европа на три. С едно изречение е наградена езическа Скандинавия и нито едно не е отделено за другите езически земи, които по-кьсно са били цивилизовани. Има малка подсекция за “Народите от Западна Европа” в ранните времена, включваща неуточнени “индоевропейски племена”, но няма нищо за народите от Източна Европа през никой период. Има разпръснати бележки за “славяни” или “славяноезични” народи, но никакво указание, че те представляват най-голямата европейска индоевропейска група. Има основни глави за “Западния християнски свят 900-1500”; но не се появява нито една глава за Източния християнски свят. Параграфите за “Експанзията в Европа” се отнасят само до германската колонизация или до океанските пътешествия извън Европа. Изведнъж две изречения информират читате-
42
ВЪВЕДЕНИЕ
ля, че Западният християнски свят през XIV век в действителност включвал “Скандинавия, Балтийските държави, Полша, Литва и Унгария” (стр. 345). Но не са дадени никакви други подробности. Най-голямата от всичките глави, “Модерният свят, 1500 г. -до наши дни”, се занимава изключително с теми, откъснати от техните източни елементи, докато Русия и само Русия се появява като готова конфекция под управлението на Петър Велики. Оттогава нататък Русия очевидно става напълно квалифициран член на Запада. Авторът се извинява предварително за своите “произволни принципи на подреждане и подбор”. За жалост той не обяснява какви са те64.
“Голямата книжовна схема” е друг продукт на същата Чикагска школа. Тя претендира, че изброява ключовите автори и трудове, които са най-съществени за разбирането на западната цивилизация. Тя е изобретена в Колумбийския университет през 1921 г., използвана е през 1930 г. в Чикаго и се превръща в модел за университетските курсове в цяла Америка. Никой не може да очаква, че подобен списък ще даде пълно равенство на всички региони и култури в Европа. Но предубежденията и предпочитанията са манифестирани. От 151 автори в коригирания списък 49 са английски или американски, 27 френски, 20 немски, 15 древногръцки, 9 латински, 6 руски, 4 скандинавски, 3 испански, 3 ранноиталиански, 3 ирландски, 3 шотландски и 3 източноевропейски. (Виж Приложение III, стр. 1236.)65
Политическите теоретици често проявяват същата склонност. Много обичайно е например да се класифицира европейският национализъм с два контрастиращи си типа термини - “Източен” и “Западен”. Виден оксфордски учен, който набляга върху културните корени на национализма, дава своя версия на тази схема:
Онова, което аз наричам източен национализъм, е процъфтяло сред славяните, както и в Африка, и Азия, и… също така в Латинска Америка. Не мога да го нарека неевропейско и мисля, че е най-добре да го нарека източно, защото се е появило най-напред на изток от Западна Европа“.
После той обяснява възгледа си за западния национализъм чрез справки за германците и италианците, за които смята, по време на възхода на национализма в края на XVIII век, че са били “добре културно подготвени”: