По-късната традиция приема, че суверенното Римско папство имало всички права да действа без препоръки от византийския император. Но това означава да четеш историята отзад напред, формално патриархът на Рим дължал вярност към Империята. Неговата фактическа неприкосновеност във Вечния град била спечелена без правна санкция. Не че има причина да се предполага, че се опитвал нарочно да навреди на имперските интереси. В крайна сметка той тръгнал, придружен от императорския посланик, който го съпроводил до Павия за разговора с Аистулф. Препоръчвайки своя план на Пипин, той щял да използва фразата “за каузата на св. Петър и Римската република”. Преди образуването на Папската държава понятието respublica romanorum можело да се споменава само във връзка с Византийската империя. Извикването на един варварски вожд, за да прогони друг, бил един от най-старите тактически ходове на Империята. Трябва да се докаже, че извикването на франките само по себе си не било акт на нелоялност. Стефан II разколебал своята вяра в Империята до края на историята.
* Преврат - Б. пр.
308
ORIGO
Първоначалният напредък на патриарха е документиран в “Liber Pontificalis”. Той тръгва от Рим на 15 октомври и пътува до Павия. Malignus rex langobardorum, “злият крал на ломбардите”, го изслушва, но не го отклонява от целта му. От Павия той тръгнал на 15 ноември:
Unde et cum nimia celeritate, Deo praevio, ad Francorum coniunxit clusas. Quas ingresus cum his qu! cum eo erant, confestim laudes omnipotenti Deo reddidit; et coeptum gradiens iter, ad venerabile monasterium sancti Christi martyris Mauricii… sospes hisdem beatissimus pontifex… advenit.
(От Павия, с Божия помощ, той стигна до портите на франкского кралство със страшна скорост. Прекосил [прохода] със своята свита, той с радост възхвалявал Всемогъщия Бог. Началото на пътешествието било трудно, но блаженият понтифекс [преминал] невредим до почтения манастир на св. Мавриций, мъченик на Христа.)26
Той пътувал в компанията на дузина високопоставени свещеници и бил ескортиран от франкските пратеници херцог Айтхар (Огиер) и канцлера, епископ Хродеганг от Мец.
В Сент Мориц патриархът бил поздравен с добре дошъл във франкските владения от личния представител на Пипин, абат фулард от “Св. Денис”. Манастирът бил построен върху мястото на Агаунум, където пет века преди това римският центурион Мавриций срещнал смъртта си, след като накарал войниците от Тиванския легион да не се подчиняват на заповедите и да не се бият срещу братята си християни. От там било изпратено послание до Пипин да уреди срещата в Понтион. Пратениците намерили краля в Ардените, връщайки се от Бон. Пипин изпратил инструкции на своя млад син Шарл да излезе и да посрещне гостенина на пътя. След като тръгнал от Сент Мориц, патриарх Стефан заобиколил езерото Леман и прекосил Юра. Срещата му със сина на краля се провела някъде в Бургундия в края на декември. Двадесетгодишният Шарл изминал сто мили на юг от Понтион.
Стефан стигнал до Понтион на 6 януари 754 г. Според римското свидетелство кралят излязъл да го поздрави извън града, слязъл от коня си, паднал пред него и лично държал юздите на патриарха. В този момент, просълзен, патриархът помолил за помощта на краля:
Beatissimus papa praefatum Christianissimum regem lacrimabiliter deprecatus est, ut per pacis foedera causam beati Petri et republicae Romanorum disponeret.
(Блаженият папа със сълзи се моли на върховния и най-християнски крал да постигнат споразумение за каузата на мира, на св. Петър и на Римската република.)27
Според франкското свидетелство “Папата на Рим влезе в присъствието на краля… обсипа с богати дарове него и франките и помоли за неговата помощ срещу ломбардите и краля им поради тяхната двуличност.”28 Тогава Пипин предал Стефан на грижите на абат фулард, за да презимува в “Св. Денис”.
През следващите седмици Пипин си разменил посланици с Аистулф. Един франкски пратеник бил изпратен в Павия, заповядал на ломбардците да престанат да заг- ;
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
309
рабват територии и да прекратят своите “еретически искания“. Аистулф отговорил с удар, като изпратил по-малкия брат на Пипин, Карломан, като свой пратеник при франките. (Карломан се бил оттеглил в манастир в Рим и поради това живеел в Ломбард’ ската държава.) На 1 март франките провели своя ежегоден парад, Шам де Марс, в Бернакус (Берни-Ривиер, Айсне). После в Кориаскум (Керси), на Великден, 14 април, се събрали да обсъдят посоката на лятната кампания. Не без разногласия те решили да се отправят на поход срещу ломбардите.
Тук изворите се отклоняват. Продължителят на Хрониката на фредегард разказва как франкската армия прекосила Алпите при Мон Сенис и нанесла съкрушително поражение на ломбардите във Вал де Суса. “Liber Pontificalis”, обратно, разказва как в средата на лятото Стефан посветил отново Пипин и неговата кралица Берт-рада в “Св. Денис”, помазвайки ги със светено масло и дарявайки ги с титлата “Патриции на римляните”. Синовете и наследниците на Пипин получили папска благословия да управляват за вечни времена. Историческата автентичност на тези процедури се потвърждава от друг съвременен документ, явно свидетелство на очевидец, “Clausula de Unctione PeppinP. Може да се предположи, че франкските коментатори са били смутени от факта, че желанието на Пипин за повторно посвещаване подчертава нелеги-тимността на предишната му коронация.