Минали две години до изясняване на последствията. След първата франкска победа Аистулф се подчинил на Пипин и епископът бил възстановен в Рим. В рамките на месеци обаче ломбардите нарушили своята клетва и възобновили атаките си. Поради това през 756 г. Пипин провел още една кампания срещу Ломбардия, превзел Павия и смазал всяка съпротива. Тогава, ако не и преди това, франките превзели бившата Екзархия Равена от ломбардите и я дарили на патриарха. С този акт те създали териториална база за папската държава. Приемайки това като част от патримонията на св. Петър, без да зачита византийските претенции, епископът отхвърлил васалната си зависимост от императора.
Но няколко въпроса останали объркани. Изглежда, че след събитието в изворите са били вписани много важни детайли. В тази операция папският върховен съд бил особен експерт. “Liber Pontificalis” например твърди, че “Дарението на Пипин” не било направено през 756 г., а през 753 г. в Керси. Нещо повече, там се настоява, че Пипин просто връщал собствеността, върху която Рим имал древни права. Както е известно сега, папският върховен съд скалъпил фалшивото “Дарение на Константин”, по същото време. Докато фалшификацията не била демаскирана през XV век, всички верни католици били подвеждани да вярват, че Римската църква е получила екзархията в Равена от ръцете на първия християнски император 400 години преди Пипин. Поради това може да ни се стори, че фалшивото “Дарение на Константин” може би е било скалъпено, за да засили значението на истинското “Дарение на Пипин”. Изглежда също така, че посред своите сурови наказания над ломбардите, Пипин е установил приятелски отношения с византийците, франкският продължител казва, че не знае какво е станало с това приятелство освен това, че не процъфтяло29. Какво е станало -разбира се, византийците помолили да им бъде върната тяхната екзархия, само за да получат отговор, че тя наскоро е била дарена на папата. Предадени от Рим и безсилни срещу франките, на византийците им оставало само да се опитат да сключат съюз с ломбардите.
310
оигао
Както става често в историята, дългосрочните последствия не били предвидени. франките не могли да се измъкнат от Италия. Епископът на Рим се поставил в положение да бъде признат за върховен патриарх “Папа”; папството спечелило териториална база за своята суверенна държава; а франко-папският съюз се превърнал в трайна характеристика на международната сцена. Осмелявайки се да прекоси Алпите, Стефан II лично изковал връзката, която дала на Севера постоянен глас в делата на Юга. Преди всичко властта на Империята била разклатена критично на запад. Момчето, което излязло да посрещне епископ Стефан в Бургундия, останало с впечатлението, че може да си основе своя собствена империя.
MEDIUM
Средновековието, около 750-1270 a.
В много описания на средновековния свят съществува атмосфера на статичност. Впечатлението се създава чрез наблягане върху бавния ход на технологичните промени, затворения характер на феодалното общество и фиксираните, теократични представи за човешкия живот. Основните символи на периода са рицарят с броня върху своя движещ се тежко жребец; крепостните, обвързани към земята във владението на техния господар; и струпаните за молитва монаси и монахини. Те се изтъкват, за да се представи физическата неподвижност, социалната неподвижност, интелектуалната неподвижност.
Medium Aevum,“Средновековието”, е термин, който най-напред е използван от ревностните християни, които смятали, че живеят между Първото и Второто пришествие на Христа. Много по-късно той се използва с различни цели. През XV век ренесансовите учени започнали да говорят за “Средните векове” като за интервал между упадъка на античността и възраждането на античната култура през техните времена. За тях античният свят бил пример за висока цивилизация; Средновековието представлявало пропадане във варварския, тесногръд религиозен фанатизъм. През Просвещението, когато стойностите на човешкия разум открито били поставени над тези на религиозната вяра, “средновековен” се превърнало в синоним на мракобесничес-ки и назадничав. От тогава нататък, разбира се, тъй като самата “Модерна епоха”, последвала Средновековието, започнала да залязва в миналото, трябвало да се измислят нови термини, които да отбелязват този период от време. Средновековният период бил в една четиристепенна система, разделяща европейската история на антична, средновековна, модерна и сега на съвременни раздели. Според тази система самият средновековен период се разделя на ранна, висока и късна фаза, като по този начин се създават няколко последователни средновековия. Разбира се, хората, които по-късните историци определят като “средновековни”, не са имали и най-малка представа за тази система.