Ж
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
313
750-1054
От VIII век нататък продължаващите плячкосвания отвъд ръба на християнския свят стимулирали колебливи мисли за нов ред. Основаването на империята на Карл Велики през 800 г., на Свещената Римска империя от 962 г. и по-късно на Московското царство може да се разбере само във връзка с действията на викингите, маджарите, монголите и турците.
Викингите, или “Северняците”, опустошавали северните брегове в продължение на повече от 200 години. Те били продуктът от пренаселването на отдалечените скандинавски фиорди, чиито “кресливи мъже” използвали своите дълги кораби за грабежи, търговия, наемническа служба и чист авантюризъм. От около 700 г. нататък викингските дружини правели набези срещу изолирани селища на Британските острови или във фризия, преди да отплават към дома си в края на всеки сезон. Те ограбили Линдисфарн през 793 г. и Йона през 795 г. [ionaj. От средата на IX век обаче били построени огромни викингски лагери като бази за по-продължителни грабителски кампании. В няколко случая тези лагери довели до постоянно заселване. Датските викинги например създали една такава “голяма армия” на устието на Сена и оттам непрестанно плячкосвали беззащитните градове в Северна Франция. Те завладели такива пристанища като Руан и Нант, докато плавали до Португалия (844), до Балеарските острови, дори до Прованс и Тоскана (859-62). През 851 г. нахлули в Англия, пръсвайки се по цялата източна половина на страната. От 866 г. от Нортумбрия до Източна Англия била създадена “Данелоу”. Борбата между англосаксонците и датчаните доминира следващите 150 години от историята на Англия. През 911 г., както твърди преданието, Северняците от Сена се заселили постоянно под Роло и така създали “Нормандия”.
Норвежките викинги се концентрирали върху външните острови. Те окупирали Оркнейските и Шетлъндските отстрови през VIII век, фарьорските и Хебридските острови и Източна Ирландия - през девети. Главната им колония, Исландия, била заселена след 874 г. Дъблин бил основан през 988 г. Те открили Гренландия; и по всяка вероятност, под ръководството на Ерик Червения, плавали до Северна Америка, която нарекли Винланд. [eirik] Шведските викинги действали из цялото Балтийско море. Те основали свои укрепени лагери във Волин на Оде, в Трусо на Висла и в Новгород, след което проникнали през реките до Рижкия и до финския залив. През IX век завладели сухопътния маршрут между Балтийско и Черно море. Известни като варан-гиани, те контролирали Днепър и се появили в Константинопол, [dirham] [FUTHARK] През последния период авантюристи с викингски произход, овладели лустрото на културата в завладените от тях страни, създали много нови политически държави. Рюрик Варангианина и неговите синове организирали първата трайна държава на източните славяни в Новгород и Киев около 860-80 г. Кнут Датчанинът, или “Кануте Велики” (1016-35), бил господар на обширна северноморска империя, съединяваща Англия с Дания. Робърт Гуискард Норвежецът плавал до Южна Италия през 1059 г. Уилям
314
MEDIUM
Карта 12. Европа, около 900 г. сл. Хр.
Копелето, херцог на Нормандия, завоювал Кралство Англия през 1066 г. На нормандското управление било съдено да продължи по-дълго в Сицилия и Англия, отколкото в самата Нормандия, [ding]
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
315
DIRHAM
На 12 май 922 г. сл. Хр. един керван влязъл в българския град Сувар на Волга. Той пътувал повече от три месеца от пристанището Юрджан на Каспийско море. Воден бил от арабския търговец Ибн Федлан, който записал впечатленията от своите пътешествия1. Това е един малък епизод в историята на търговските контакти между Източна Европа и арабските държави в продължение на повече от пет века. Ибн Федлан идвал да купи кожи; и няма съмнение, че е носил големи запаси от дирхами, с които да плати за покупките си.
Дирхамът, или dirhem, бил монета от чисто сребро с тегло от 2,97 грама и със стойност една десета от динара. Бил сечен в Северна Африка и в Централна Азия от различни династии. Бил стандартни валута в Източна Европа в епохата преди съществуването на местни монетни дворове. Съкровища от дирхами са намерени из цяла Европейска Русия, Украйна, Беларус, Балтийските държави, Швеция и в Северна Полша. Най-голямото от тях съдържа над 50 000 монети. Заровени от своите притежатели в несигурни времена, те понякога оставали непотърсени, докато не били намерени от съвременните археолози и иманяри. Могат да бъдат датирани доста точно чрез датата на най-новата монета на всяко определено място.
Анализът на съкровищата с дирхами показва четири ясно определени периода. В първия период, около 800-25 г., съкровищата съдържат Абасидски дирхами, предимно от Северна Африка. Те вероятно отразяват и хазаро-арабските търговски връзки през Средиземно море IKHAZARIA], През втория период, 825-905 г., североафриканските образци изчезват и са заместени от централноазиатски монети. През третия период, 905-60 г., съкровищата все още съдържат предимно Сарманидски образци, но са примесени с голям брой бувайхидс-ки и зиаридски образци2.