През викингската епоха, когато шведските викинги контролирали маршрута от Балтийско море до Днепър, дирхамите били пренесени навсякъде на север, (futharki |RUS’| Важни находки са направени в Швеция и особено на остров Готланд3.Наистина, когато Ибн Федлан документира срещата си с една шведска дружина, притежаването на дирхами се било превърнало във въпрос на статус и публичен показ:
“Видях [шведите], когато те се настаниха на лагер край Волга. Никога не бях виждал по-величествени мъже. Те са високи като палми, с румени бузи и с червена коса. Не носят нито рубашка, нито кафтан, а мъжете имат грубо наметало, което отхвърлят на една страна, освобождавайки ръцете си…
На гърдите на жените има стегната капсула от желязо, мед, сребро или злато според богатството на съпруга й. В нея има пръстен и към него е прикрепен нож… Около вратовете си носят златни и сребърни верижки. Защото, когато мъжът притежава 10 000 дирхеми, той може да направи една верижка за жена си; за 20 000 тя носи две верижки. Така [една допълнителна] верижка се прибавя [на шията на жената] за всеки 10 000 дирхеми, които съпругът й притежава4.
Вносът на арабско сребро в Източна Европа намалял в края на X и престанал в началото на XI век. Последният сарманидски дирхам, открит в Швеция, датира от 969 г., в Русия - от 1015 г. Това се приписваше на “сребърната криза” в Централна Азия. Но всъщ-
ш
316
MEDIUM
ност са действали други фактори. Краят на реекспорта на арабско сребро от Рус към Швеция съвпада с появата на сребърни денарии от Западна Европа. До края на XI век арабските монети били изместени напълно. Детайлите може и да са неясни; но нумизматичните доказателства ясно подкрепят резултатите, получени от други извори, а именно преориентацията на балтийската търговия и възхода на Новгород.
Маджарите били последните номади, които колонизирали Централна Европа. Наследници на угрийския клон от угрофинската група народи, тяхната най-ранна известна родна земя е разположена на изток от Урал в долините на Иртиш и Об. Те я споделяли със своите фински роднини през третото хилядолетие пр. Хр. След това окупирали няколко последователни места из южните степи, нагаждайки се постепенно към номадския живот, първо в “Магна Хунгария” между реките Кама и Урал, по-късно в “Лебедия” на север от Азовско море и накрая в земята Etelkdz, или “Месопотамия”, между Днепър и Днестър. (Виж Приложение III, стр. 1246.) В степите през първото хилядолетие маджарите били съседи на скитите, сарматците, аланите, българите, хазарите, узите и печенегите. Те вече били разделени на своите седем племена: ниек, кюртгиармат, тарджан, джено, кер, кеши и маджар - последното име по-късно се прилага към всички тях. Византийските извори говорят за това, че били продавани като роби в черноморските пристанища.
Решителният ход на маджарите бил предприет в края на IX век. От няколко десетилетия сред степните народи се надигали вълнения. Арабите разпръснали узите и откраднали добитъка им; узите направили същото с печенегите. През 894 г. печенегите се съюзили с българския цар и заедно нападнали маджарите. Дошло времето самите маджари да се посветят на honfoglolas, “заемане на родината”. Притиснати от съседите си, те решили да се преселят на запад. За пръв път техните конници, които по-рано служили като наемници на франките и византийците, не се завърнали в Етел-коц. Вместо това, начело с Арпад, те повели своите хора на дълъг поход през прохода Вереке в Карпатите. Това станало най-късно през пролетта на 895 г. Може би около 20 000 войни и 400 000 души щели да намерят земята на маджарите в полята на “Унгария”. [CSABA] [SHAMAN]
Монголите, или “татарите”, контролирали най-голямата от всички номадски империи. Съсредоточени върху сухите степи на Централна Азия, тяхната територия се увеличавала и намалявала, но те повлияли директно върху делата на Запада в два отделни случая. Чингис хан (упр. 1206-27), тръгвайки от Каракорум, завладял територия, която се простирала от Тихия океан до Черно море, от Корея до Крим. Обновителят на Монголската империя, Тимур, или Тамерлан (1336-1405), тръгвайки от Самарканд, контролирал територия повече на изток, от Делхи до Егейско море. Индиректно именно монголите задействали движението на един друг народ от Централна Азия. Турците произлизат от Туркестан, откъдето били изместени през VIIII век и където все още живеят сродни на тях народи. Те били предопределени да се появят на западните хоризонти първо като селджукски турци през XI век, а после като отомански турци през XIII. Историята на техните епически странствания обхваща целия период, който на запад разделя времето на Карл Велики от края на кръстоносните походи.