Те са имали езици, пригодени към… съзнателно прогресивната цивилизация, към която са принадлежали. Имали са университети и училища, в които са се преподавали уменията, ценени в тази цивилизация. Те са имали… философи, учени, художници и поети… със “световна” репутация. Имали са юридически, медицински и други професии с високи професионални стандарти… За да се поставят на едно ниво с англичаните и французите, те почти не са имали нужда да се подготвят културно, приспособявайки се към онова, което им е било чуждо… На тях им се е струвало, че най-спешната им нужда е била да придобият собствени национални държави…
Случаят със славяните, а по-късно с африканците и азиатците е бил доста по-различен67.
Би било трудно да се изобрети по-кривоглед коментар за географията и хронологията на европейската културна история. Анализът на “славяните”, както се оказва, е доказан изключително с доводи, свързани с чехите, словаците, словенците, сърбите и хърватите. Не се казва нищо за трите най-големи славянски нации - руснаците, украинците и поляците - чийто опит контрастира категорично с анализа. Кои са били славя-
ВЪВЕДЕНИЕ
43
ните, какви и къде, чуди се човек, как си ги е представял професор Пламенац? Дали Източна Европа е населена само със славяни? Дали поляците, чехите или сърбите не са чувствали спешна нужда да се сдобият с държава? Нима поляците не са развили езика на управлението си още преди германците? Нима университетите в Прага (1348) и в Краков (1364) не принадлежат на “Изтока”? Нима Коперник е получил образованието си в Оксфорд?
Винаги може да се говори много за типологията на национализма, базиран върху различните степени на културно развитие и върху различаващите се корелации на националността и държавността. Но нищо не може да оправдае даването на етикети “Източен” и “Западен”. Ако човек го направи, той може да забележи, че най-добрият кандидат за национализъм от източен тип може да се открие в далечния запад на Западна Европа, в Ирландия. Както всеки знае, ирландците са типични продукти на Източна Европа.
Поради това, оспорвайки рамката, в която толкова често се обсъждат европейската история и култура, човек невинаги се пита за качеството на представения материал. Целта е просто да се зададе въпросът, защо рамката е проектирана толкова странно. Ако учебниците по човешка анатомия са проектирани със същото внимание и структура, човек би съзерцавал същество с едно мозъчно полукълбо, с едно око, една ръка, един бял дроб и един крак.
Хронологията на темата също е поучителна. Идеята за “Запада” е стара като гърците, които виждали свободна Елада като антитеза на управляваните от персите деспотични режими на изток. В модерните времена тя е възприета от продължителни и приемствени политически интереси, които желаят да засилят своята идентичност и да се отделят от съседите си. В резултат на това “западната цивилизация” е трупала върху себе си слой след слой от значения и подзначения, които са се трупали през вековете. Съществуват около дузина основни варианти:
Римската империя, която се простирала далеч отвъд Европейския полуостров, все пак е оставила трайно впечатление за развитието на Европа. До ден днешен съществува ясно разграничение между онези страни, като Франция или Испания, които някога са били съставна част от Империята, и онези, като Полша или Швеция, до които римляните никога не са достигнали. В този контекст Западът започва да се асоциира с онези части от Европа, които могат да твърдят, че си поделят римското наследство, като различни от онези, които не могат. (Виж Карта 3.)
Християнска цивилизация, чиято основна база е установена в Европа, е дефинирана от XVII век нататък посредством религиозната й граница с Исляма. (Виж Глава IV.) Християнският свят бил на запад, а ислямският - на изток.
Католическият свят бил изграден върху отклоняващите се традиции на Римската и Гръцката църква, особено след Схизмата от 1054 г., и въз основа на използването на латинския като универсален език. В тази версия Западът бил еквивалентен на католицизма, където честите противоречия между духовните и
ВЪВЕДЕНИЕ
светските власти улеснили възхода на успешни неконформистки движения, особено Ренесанса, Реформацията, Научната революция и Просвещението. (Виж Глава VII.) Никое от тези ключови движения нямало ранно въздействие върху православния свят.
Протестантството дало на западната цивилизация нов фокус в групата страни от Северна Европа, които се откъсват от католическия контрол през XVI век. Драматичният упадък на основните католически сили като Испания и Полша бил придружен с възхода на Обединените провинции, Англия, Швеция и по-късно на Прусия, където морското или военното превъзходство били подкрепени от икономическо и технологично могъщество.