френският вариант на западната цивилизация добил известност през XVII и XVIII век. Той намерил израз в светската философия на Просвещението и в идеите на Революцията от 1789 г. - като и двете имали трайно влияние. Френският език бил усвоен от образованите елити в Германия и Източна Европа и се превърнал в по-универсален език от по-рано господстващия латински.
Имперският вариант на западната цивилизация бил базиран върху безграничната самоувереност на водещите имперски сили по време на Европейския мир до 1914 г. Тя била подклаждана от вярата в даденото от Бога право на “имперските раси” да властват над другите и в тяхното предполагаемо по-висше културно, икономическо и организационно развитие. Германия, Англия и франция били очевидните лидери, чиито предубеждения били втълпени и на останалите. Други основни империи, като Португалия и Холандия, били по-дребните играчи в Европа. Русия и Австрия били внушителни имперски сили, но не им достигали други квалификации. Защото богатият имперски клуб на Запада бил белязан с напреднали индустриални икономики и сложни системи на управление; а Изтокът - от селски общества, нации без държави и открито самодържавие.
Марксисткият вариант бил огледален образ на имперския. Маркс и Енгелс приели положението, че империалистическите страни в Западна Европа са достигнали по-висше ниво на развитие; но те вярвали, че преждевременното развитие на Запада ще доведе до ранен упадък и революция. Техните възгледи имали малка тежест сред съвременниците им, но с времето си спечелили огромна важност благодарение на неочакваното приемане на марксизма-ленинизма като официална идеология на Съветската империя.
Първият германски вариант на западната цивилизация бил насърчен от началото на Първата световна война. Той бил основан върху германския контрол над Mitteleuropa (Централна Европа), особено Австрия, върху надеждите за военно поражение на франция и Русия и върху бъдещото величие, което да бъде поделено с англосаксонските сили. Неговите привърженици не хранели съмнения за немската цивилизационна мисия в Източна Европа, докато тяхното съ-
ВЪВЕДЕНИЕ
45
перничество с франция и отхвърлянето на либерализма и “идеите на 1789” довели до разграничение между Abendlich (Западната) и Westlich (Западната) цивилизация*. Политическата формулировка на схемата се асоциира най-близко с Фридрих Науман. Нейната смърт била потвърдена от немското поражение през 1918 г. и била оплакана от Шпенглер в “Der Untergang des Abendlandes (1918-1922). В сферата на светската култура характерът на Mitteleuropa дължал много на притока на силен еврейски елемент, който обърнал гръб на Изтока и чиято асимилация в немския живот и език съвпаднала с върха на германските имперски амбиции68. [WIENER WELT]
Вариантът WASP ** на западната цивилизация разцъфтял чрез общите интереси на САЩ и Британската империя, които излезли наяве през Първата световна война. Този вариант бил утвърден от англосаксонските тенденции на тогавашния американски елит, от общите тенденции на протестанството, парламентарното правителство и обичайното право; като противопоставяне на германската хегемония в Европа; като перспектива за специално стратегически партньорства; и заради превъзходството на английския език, който сега се превръща в основен начин за международна комуникация. Въпреки американското презрение към традиционните форми на империализма, този вариант приемал, че САЩ са равностойни на европейските сили. Най-очевидните културни монументи на този принцип ще се открият във “Великата книжовна схема” (1921) и в превземането на “Encyclopaedia Britannica”. Неговите стратегически приложения били формулирани заедно с други от “бащата на геополитиката” сър Халфорд Макиндър69 и намерили своето ранно изражение на Вашингтонската конференция от 1922 г. Той бил съживен с пълна сила след завръщането на САЩ в Европа през 1941 г. и след създаването на Големия съюз. Той бил глобален по обхват и “средноатлантически” по фокус. Той неизбежно заглъхнал след разпадането на Британската империя и нарастването на американските интереси в Пасифика; но оставил Британия със “специални връзки”, които помогнали на НАТО и представлявали пречка за европейското обединение; и вдъхновил характерната “съюзническа схема на историята”, останала на власт до края на XX век.
Вторият германски Вариант, както го схващали нацистите, съживил много черти от първия, но прибавил и някои свои. Към първоначалните военни и стратегически съображения той добавил “арийския” расизъм, Великия германски национализъм, езическата митология и антиболшевизма. Той лежи в основата на