* В немски, както и в английски език съществуват две думи, отговарящи на понятието “западен”: Abendlich и Westlich (нем.); Occidental и Western (англ.) Именно чрез тази езикова основа се изразява разграничението между единия и другия тип западни цивилизации; за съжаление в български език съществува само една дума със значение “запад; западен” - 5. пр.
** White Anglo-Saxon Protestant - бял англосаксонски протестант - доминиращата социална и културна фупа в историята на формирането на САЩ - Б. а.
46
ВЪВЕДЕНИЕ
втория германски опит за превъзходство в Европа, който започва през 1933 г. и завършва сред руините на 1945 г. Този вариант определено изключва евреите.
Американският Вариант на западната цивилизация се обединява след Втората световна война около съзвездието от страни, които приемат лидерството на САЩ и които уважават американските представи за демокрация и капитализъм. Той израства от стария англосаксонски вариант, но надраства европейския си произход. При това вече не е зависим от превъзходството на WASP в американското общество или от основната роля на Британия като американски агент в Европа. Разбира се, неговият гравитационен център скоро се премества от Средния Атлантик към “Рамката на Пасифика”. Освен от членовете на НАТО в Западна Европа той се подкрепя от страни толкова “западни” като Япония, Южна Корея, Филипините, Австралия, Южна Африка и Израел, дори от Египет, Сирия и Саудитска Арабия. През четиридесетте години на Студената война той бе подклаждан от загрижеността, че комунизмът представлява световна заплаха. Човек се чуди колко дълго още той може да продължи да се нарича “Западът”.
ЕвроВариантът на западната цивилизация се появява в края на 40-те, по време на усилията да се изкове нова (западна) Европейска общност. Той е затвърден от съществуването на Желязната завеса, от френско-германското помирение, от отхвърлянето на задморските империи, от материалния просперитет на ЕИО и от желанието да се ограничи влиянието на “англосаксонците”. Той поглежда назад към Карл Велики и напред към федерална Европа, обединена под лидерството на членовете основатели. Докато общността ограничаваше основната си дейност в икономическата сфера, тя не беше несъвместима с американската алтернативна версия за Запада или с воденото от Америка НАТО, което осигуряваше защитата й. Но приемането на Обединеното кралство, падането на Желязната завеса, плановете за по-близък политически и монетарен съюз и перспективата за членство, което да се разпростре на изток, в комбинация водят до огромна криза както в идентичността, така и в намеренията.
От всички тези примери става очевидно, че западната цивилизация по същността си е амалгама от интелектуални конструкции, замислени, за да съдействат на интересите на техните автори. Това е продуктът от сложни упражнения по идеология, от безброй пътувания в търсене на идентичността, от сложни есета по културна пропаганда. Тя може да се дефинира от своите защитници по всеки начин, който те сметнат за подходящ. Еластичната й география е вдъхновена от разпределянето на религиите, от изискванията за либерализъм и империализъм, от нееднаквия прогрес в областта на модернизацията, от разделителните резултати от световните войни, от Руската революция и от егоистичните визии на френските философи, пруските историци, на британските и американските политици и просветители, като всички те са имали причини да пренебрегват или да презират “Изтока”. В последната си фаза тя бе невероятно засилена от физическото разделение на Европа, което продължи от
ВЪВЕДЕНИЕ
47
1947-48 до 1991 г. На границата на XXI век човек има право да си зададе въпроса, чии интереси може да обслужва тази концепция в бъдеще.
Няколко внушения се появяват многократно и постоянно. Първото поддържа тезата, че Западът и Изтокът, както и да са дефинирани те, имат малко общи неща помежду си или нямат нищо общо. Второто внушава, че разделението на Европа е оправдано от естествени, непреодолими различия; третото - че Западът е по-висш; четвъртото - че само Западът заслужава името Европа. Географските внушения са подстрекавани от селективни конструкции от по-открито политическо естество. Всеки вариант на западната цивилизация има важна сърцевина и по-маловажна периферия. Недостатъчните сили, по-малките държави, нациите без държави, второстепенните култури, слабите икономики не трябва да се вземат под внимание дори ако заемат голяма част от цялостната сцена.