Използват се четири механизма, за да се постигне необходимият ефект. Чрез процеса на редукция човек може да компресира европейската история в приказка, която илюстрира темите, най-свръзани с настоящите проблеми. Чрез елиминирането човек може да представи фактите в категории, които внушават, че сегашните групирания са закрепени завинаги на историческата сцена. Чрез езиковите ударения и възклицания човек може да посочи какво трябва да се похвали и какво е за оплакване. Това са обичайните механизми на пропагандата. Те обезценяват разнообразието и преместват моделите на европейската история; те изключват внушенията, предложени от цялостния исторически опит и превръщат своите несъзнателни читатели в общество на взаимното възхищение.
Анахронизмът е особено коварен. Приемайки преходните съвременни разделения, например Желязната завеса, като установена дефиниция за “Запада” и “Изтока”, човек е длъжен да изопачи всяко описание на Европа от по-ранните периоди. Съвсем елегантно Полша води началото си от Ренесанса, Унгария - от Реформацията, Бохемия - от индустриализацията, Гърция - от отоманския период. По-сериозно, човек лишава голяма част от Европа от истинската й историческа индивидуалност, което носи неизмерими последствия в погрешните преценки на дипломати, бизнесмени и академици.
Колкото до продуктите от европейската история, на които пропагандаторите на западната цивилизация най-пламенно искат да наблегнат, всеки списък би бил различен. В края на XX век много хора биха искали да посочат религиозната толерантност, човешките права, демократичното управление, върховенството на закона, научната традиция, социалната модернизация, културния плурализъм, свободната пазарна икономика и върховните християнски добродетели като състраданието, милосърдието и уважението към индивида. Спорно е доколко тези неща са наистина типични за европейското минало. Няма да е трудно да се състави подобен списък, който започва с религиозните преследвания и свършва с тоталитарното незачитане на човешкия живот.
Ако основните твърдения за европейското превъзходство несъмнено произлизат от Запада, не трябва да се забравя, че не съществува и недостиг на контра-твър-дения от страна Изтока. Точно както Германия някога е реагирала срещу френското просвещение, така и Православната църква, Руската империя, панслависткото движение и Съветският съюз реагираха срещу по-мощния Запад, създавайки теории, ко-
48
ВЪВЕДЕНИЕ
ито твърдят, че истината и бъдещето принадлежат на тях. Те постоянно се мъчат да докажат, че Западът може да е богат и мощен, но Изтокът не е обременен с морална и идеологическа поквара.
В последните години от комунистическото управление в Източна Европа интелектуалците дисиденти създадоха свой вариант на тази тема. Те прокараха фундаментално разграничение между политическите режими от Съветския блок и убежденията на хората. Чувстваха се по-малко засегнати от безмозъчния материализъм на Запада и твърдяха, че комунистическата тирания е засилила тяхната привързаност към традиционната европейска култура. С нетърпение очакваха времето, когато, в отново обединената Европа, ще могат да заменят своя “европеизъм” за западни храни и технологии. Ето още едно упражнение в самозапъгване.
Определяйки разликата между западната цивилизация и европейската история, не е лесно да се отсее реалността от илюзията. След като е открил откъде идват изопаче-нията на Западната цивилизация, историкът трябва да постави нещо на тяхно място. Отговорът като че ли се намира, когато си поставим за цел изчерпателността, тоест да се пише за Европа на север, изток, запад и юг; да имаме предвид всички аспекти на човешкия живот; да описваме възхитителното, плачевното и баналното.
Все пак никой историк не може да отрече, че върху картата съществуват много реални и важни линии, които помагат да разделим Европа на “Запад” и “Изток”. Вероятно най-трайната е линията между католическото (латинско) християнство и православното (гръцко) християнство. Тя си стои на мястото от най-ранните векове на нашата ера. Както показаха събитията при разпадането на Югославия, тя все още може да бъде важен фактор в събитията от 90-те години. Но има и много други. Съществува линията на римските варници, разделяща Европа на една област с римско минало и една без такова минало. Съществува и линията между Западната Римска империя и Източната Римска империя. В по-модерните времена съществува отоманската линия, отделяща балканските земи, които в продължение на векове са били под мюсюлманско управление. По-скоро, до 1989 г., съществуваше Желязната завеса (виж Карта 3).