Да бъдем откровени, селекцията е необходима винаги, винаги е трудна и винаги е незадоволителна: затруднението на Станфорд не е уникално. Но именно тази форма на селекция, практикувана от едно от най-скъпите учебни заведения в света, е индикатор за по-голяма загриженост. Тя претендира, че представя “Европа”, но представя само една малка част от европейския континент. Тя претендира, че представя “западното наследство” - такова е заглавието на учебника й, - но по-голямата част от Запада остава недокосната. Тя претендира, че набляга върху европейските “литературни и философски аспекти”, но набляга само върху малко късче от европейската култура. Тя не споменава нито Джойс, нито Йейтс, нито Андерсен, нито Ибсен, нито Киркегор, нито Кафка, нито Кестлер, нито Кундера, нито Солженицин, нито дори Достоевски. Никой закон за описание на търговията няма да одобри продукт, в чийто списък от съставки липсват толкова много основни артикули.
В никоя зоологическа градина не могат да се намерят всички животни. Но също така никоя уважаваща себе си колекция не може да се ограничи само до маймуни, лешояди или змии. Никой безпристрастен зоолог вероятно не може да одобри къща за влечуги, която се маскира като сафари-парк и в която има само дванайсет крокодила (от двата пола), единадесет гущера, едно додо* и петнадесет ленивци. До 1991 г. се цитираше Националната фондация по хуманитаристика с преценката, че 78% от студентите могат да завършат американските колежи, без дори да преминат през курс по Западна цивилизация74. Човек всъщност подозира, че проблемът се състои не в самата тема на европейските изследвания, а във възгледите на онези, които ги представят. Много американски курсове, като Великата книжовна схема, бяха насо-
* Додо - вид изчезнала безкрила птица - Б. пр.
52
ВЪВЕДЕНИЕ
чени към определено поколение млади американци, които отчаяно се стремяха да научат една опростена версия на изгубеното наследство на техните прадеди имигранти. В наши дни те очевидно имат нужда да бъдат модифицирани, за да подхождат за едно ново поколение с различни възприятия. Текстовете за Европа можеха да събуждат по-малко възмущение, ако бяха свързани с някои от по-малко приятните й аспекти. Интелигентните студенти винаги могат да надушат кога нещо се скрива, когато от тях не се очаква да разбират, а само да се възхищават.
Някои от американските малцинства, разбира се, може да имат основание да оспорват евроцентризма. Ако е така, американското мнозинство, съставено предимно от хора с европейски произход, може да реши да предизвика “западната цивилизация” на друга основа. Много от най-многобройните американски общности - ирландци, испанци, поляци, украинци, италианци, гърци, евреи - идват от европейски региони, които намират малко място в съществуващите изследвания върху “Западната цивилизация”; и те имат всички причини да очакват подобрение в това отношение.
Големият парадокс на съвременния американски интелектуален живот обаче се състои във факта, че добродетелите, ценени най-вече в американската версия на западната цивилизация - толерантност, свобода на мисълта, културен плурализъм, -сега, изглежда, са подложени на атака от същите хора, които спечелиха най-много от тях. Критиците наблюдават “Затварянето на американското съзнание”75. Вижда се, че тъй наречените “либерали” се стремят към налагане на “Нелиберално образование”75. След шестдесет години авторът на Великата книжовна схема, все още горд с “Откриването на американското съзнание”, предпочита да порицава колегите си от Чикагския университет, вместо да промени позицията си77. За тези караници може да се говори още много. Но американският исторически подтик към унифициран език и култура, изглежда, губи в полза на онези, които крещят най-силно.
Би било подценяване да се каже, че историята не се е развила така, както биха желали почитателите на западната цивилизация. Всички те твърдо вярваха в една или друга форма на европейската доминация. Шпенглер бе прав да опише залеза на Запада, но сгреши във вярата си за бъдещото превъзходство на Русия. Но идеите продължават да съществуват и окончателното им поражение все още не е дошло. За повечето европейци те са изгубили старата си жизненост. Те бяха разбити от две световни войни и от загубата на задморските империи. Очевидно тяхната последна спирка гце бъдат САЩ.