* Една трета от една държава - авторът има предвид, че Англия представлява само една трета от Великобритания - Б. пр.
ВЪВЕДЕНИЕ
57
единственото изследване за британската история, което дава пропорционален дял на всичките четири нации там, беше написано от изгнаник в САЩ”.
Засега никой от експериментите, насочени към писането на история от “европейска гледна точка”, не е посрещнат с общо приветствие. Някои историци като Крис-тъфър Доусън направиха опит да апелират към християнските основи на Европа98. Но католическата теза на Доусън не освети плурализма на последните векове и не убеди неговите предимно WASP читатели. Други се наеха със задачата да проследят стремежа към европейско единство97. Проблемът тук е, че съдържанието е прекалено ограничено. Националните държави и националните съзнания са били доминиращ феномен през една епоха, когато историята е била написана като систематична наука. До голяма степен националните истории са доминирали при липсата на алтернативи. Това може да е жалко, но то отразява истинското състояние на Европа, която бе сил-но разделена през последните столетия. От фрагментирането на християнския свят през Ренесанса и Реформацията Европа не е имала унифициран идеал; историците не могат да претендират, че е било иначе. Както някои анализатори са разбрали за Съединените щати, мозаечната Европа е точно толкова важна, колкото и врящото гърне.
Поради това по всяка вероятност все още е твърде рано да бъде създаден и приет един задоволителен европейски синтез. Все още изобилства национапната чувствителност. Националните истории не могат просто да бъдат изоставени; ще бъде голямо изопачаване, ако разликите между европейските нации насила бъдат потопени “в някаква приятна евроистория”:
Европейската история може да е нещо повече от сума на частите си; но тя не може да бъде построена по друг начин освен чрез изучаване на тези части в техния пълен идиосинкретизъм… Изглежда, че… ние не можем да бъдем съгласни с националната история, но “паневропейската история” не може да бъде постигната лесно98.
Това е мъдър съвет. Внушението е, че реформулирането на европейската история трябва да напредва бавно заедно с изграждането на една по-широка европейска общност. Нито едно от двете няма да бъде построено за един ден.
За жалост националните предубеждения умират бавно. През април 1605 г., скоро след като Англия и Шотландия са обединени в специален съюз, сър франсиз Бейкън в писмо до лорд канцлера препоръчва да бъде създадена “само една и пълна история на двете нации”. Неговото желание все още не е изпълнено. Според думите на един от малцината британски историци, които се опитват да се обърнат към проблема за британската идентичност, “дълбоко проникналата неохота да се задават фундаментални въпроси за естеството на Британия си остава постоянна”99.
58
ВЪВЕДЕНИЕ
Две неуспешни Визии
Доминирането на национализма през XX век не насърчи интернационалистическата история. Но бяха направени два мощни опита да се преодолеят преобладаващите разделения и да се осигури идеологическа рамка за нова, универсална визия за миналото на Европа. И двата опита се провалиха, и то справедливо.
Единият от двата - марксистко-ленинистката, или комунистическата визия за европейската история, започна пръв и продължи най-дълго. Тази визия произлиза от марксизма, чийто дух и намерения игнорира, и в ръцете на болшевиките се превръща в един от най-насилническите инструменти на държавната политика. В началната си фаза (1917-1934), с помощта на ентусиасти като М. Н. Покровски (1868-1932) тя е силно интернационална по дух. Покровски напълно приема, че историята е “политика, обърната към миналото”, и с удоволствие се хвърля в борба срещу шовинизма. “Велика Русия бе изградена върху костите на неруските нации, пише той. В миналото ние, руснаците, бяхме най-големите грабители на земята.” Но за Сталин отхвърлянето на руските имперски традиции е анатема и от 1934 г., когато Сталиновите декрети за преподаването на историята влизат в сила, посоката се променя рязко. Покровски умира, а повечето от неотреклите се от него колеги са застреляни. Учебниците им са забранени. На тяхно място се появява лоша отвара от вулгарен марксизъм и екстремен руски империализъм, обслужвана от всички идеологически агенции на СССР през следващите петдесет години100.
Двата елемента близнаци на комунистическата история в основата си са противоречиви. Те са обединени от месианската догма на една идеология, която никой не може да оспори открито. Псевдомарксисткият елемент се съдържа в знаменитата петстепенна схема, която води от предисторията до революцията през 1917 г., руският елемент е мотивиран от специалната мисия, отсъдена на руската нация като “по-големия брат” на съветските народи и “авангарда” на световния пролетариат. Според собственото признание на Ленин Съветска Русия все още не е напреднала като Германия и другите индустриални страни. Но “първата социалистическа държава в света” е била създадена, за да посее семената на световната революция, да бъде крепост на социализма до окончателния упадък на капитапзма и накрая да наследи Земята. Междувременно по-съвършените съветски методи на социапна организация и икономическо планиране скоро щели да осигурят бързото превземане на капиталистическия свят. Разбира се, като последна глава във всеки учебник винаги се набляга на факта, че Съветският съюз препуска напред във всичко - от военната мощ до жизнените стандарти, технологиите и защитата на околната среда. Крайната победа на социализма (както винаги се е наричал комунизмът) се приема за научно доказана и неизбежна.