6. Праисторическа Европа……………………………………………….. 118
7. Рим-Сицилия-Картаген, 212 г. пр. Хр…………………………………… 163
8. Римска империя, I век сл. Хр…………………………………………. 170
9. Константинопол……………………………………………………… 229
10. Европа: Миграции…………………………………………………….. 238
11. Пътешествието на папа Стефан, 753 г. сл. Хр…………………………….. 305
12. Европа, около 900 г. сл. Хр ,………………………………………… 314
13. Ниските страни, 1265 ……………………………………………….. 391
14. Европа, около 1300 г………………………………………………… 402
15. Нарастването на Московия……………………………………………… 475
16. Европа, 1519 г………………………………………………….. 486
17. Рим, Древен и Модерен………………………………………………… 583
18. Европа, 1713 г…………………………………………………….. 590
19. Пътуването на Моцарт до Прага, 1787 г………………………………… 681
20. Европа 1810 ……………………………………………………….. 688
21. Революционен Париж…………………………………………………… 758
22. Европа, 1815 ………………………………………………………. 766
23. Европа, 1914 ………………………………………………………. 886
24. Европа по време на Голямата война, 1914-1918 г………………………….. 902
25. Новата Европа, 1917-1922 ……………………………………………. 942
26. Европа през Втората световна война, 1939-1945 г………………………… 1001
27. Следвоенна Германия след 1945 ………………………………………. 1051
28. Европа разделена, 1949-89 г……………………-……………………. 1060
29. Европа, 1992 ……………………………………………………… 1134
Карта 1.
Полуостровът 10 ООО г. преди Христа
» IЛ11
ЛЕГЕНДАТА ЗА ЕВРОПА
В началото не е имало Европа. Всичко, което е съществувало в продължение на пет милиона години, е бил един дълъг, криволичещ полуостров без име, разположен като украшение на носа на кораб от най-обширната земна маса на света. На запад се простирал океанът, който никой не бил прекосявал. На юг лежали затворени, вътрешно свързани морета, осеяни със свои острови, заливи и полуострови. На север - голяма полярна ледена покривка, която през вековете се разширявала и се свивала като някаква чудовищна замръзнала медуза. На изток се намирал земен мост към останалата част от света, откъдето щели да дойдат всички народи и цивилизации.
В интервалите между ледниковите епохи Полуостровът се сдобил с първите човешки заселници. Хуманоидите от Неандертал и пещерните хора от Кроманьон трябва да са имали имена, лица и идеи. Но ние не можем да узнаем кои са били в действителност. Те могат да бъдат разпознати смътно единствено по рисунките, по останалите от тях предмети и кости.
При последното отдръпване на леда, само преди дванадесет хиляди години, Полуостровът бил залян с нови вълни от имигранти. Невъзпяти пионери и изследователи се движели бавно на запад, заобикаляйки бреговете, пресичайки сушата и моретата, докато били достигнати и най-дапечните острови. Най-големият шедьовър, спомогнал за тяхното оцеляване, каменната ера, отстъпила път на бронзовата епоха, тя била изградена на ръба на човешкия периметър за живот, на един далечен остров. Но никакви съвременни спекулации не могат да разкрият със сигурност какво е вдъхновило тези майстори зидари, нито как се е наричал техният голям каменен кръг1.
В другия край на полуострова други групи от онези далечни народи в зората на бронзовата епоха основали общество, чието влияние е продължило и до ден-дне-шен. Според преданията елините се спуснали от вътрешността на континента на три основни вълни, завладявайки егейските брегове към края на второто хилядолетие преди Христа. Те завладели местното население и се смесили с него. Разширили се по хилядите острови, пръснати между бреговете на Пелопонес и Мала Азия. Абсорбирали преобладаващата култура на материка и още по-старата култура на Крит. Езикът им ги различавал от “варварите” - “онези, които говорели несвързани дрънканици”. Те били създателите на древна Гърция, [ваяваяоз]
По-късно, когато децата на античността попитали откъде идва човечеството, им разказали за сътворението на света от някакъв неидентифициран ор/7ех гегит или “божествен създател”. Разказали им за Потопа и за Европа.
Европа била темата на една от най-древните легенди в античния свят. Европа била майката на Минос, бог на Крит и следователно прародител на най-стария клон от средиземноморската цивилизация. Тя е спомената мимоходом от Омир. Но в “ЕВ-
2. Европа
18
ЛЕГЕНДА ЗА ЕВРОПА
porta и Бикът”, приписвана на Мошус от Сиракуза, и най-вече в “Метаморфози” от римския поет Овидий тя е обезсмъртена като невинна принцеса, прелъстена от Бащата на боговете. Разхождайки се със своите слугини по брега на родната си финикия, тя била омагьосана от Зевс под маската на снежнобял бик.