ВЪВЕДЕНИЕ
23
Безспорно е, че в последните години историческите изследвания са се обогатили много от използването на нови методи, нови дисциплини и нови сфери. Появата на компютрите разкри цяла сфера от количествени изследвания, които досега бяха извън обсега на историка, [rentes] Историческото изследване спечели много от използването на техники и концепции, извлечени от социалните и хуманитарните науки. [ARICIA] [CEDROS] [CHASSE] [CONDOM] [EPIC] [FIESTA] [GENES] [GOTTHARD] [LEONARDO] [LIETUVA] [NOVGOROD] [PLOVUM] [PROPAGANDA] [SAMPHIRE] [VENDANGE.] Една тенденция, ръководена от френската летописна школа от 1929 г. насам, която сега спечели почти универсално признание, [annales] Утвърдиха се нови академични сфери като уст-ната история, историческата психиатрия (или “психоистория”), или семейната история, или историята на обичаите, [bogey] [mores] [sound] [zadruga] В същото време много теми, отразяващи съвременни проблеми, получиха свежи исторически измерения. Антирасизмът, околната среда, родът, полът, семитизмът, класата и мирът са теми, които заемат значителна част от съвременните писмени трудове и дебати. Въпреки виковете за “политическа коректност” всички те служат за обогатяване на цялото. [BLACK ATHENA] [CAUCASIA] [ECO] [FEMME] [NOBEL] [POGROM] [SPARTACUS]
Независимо от това умножаването на сферите и съответстващото увеличаване на научните публикации неизбежно създава остро напрежение. Професионалните историци са отчаяни в опита си да “да вървят в крак с литературата”. Те се опитват да се хвърлят още по-дълбоко в пътечките на ултраспециализацията и губят способността си за общуване с широката публика. Много специализации действат във вреда на разказвателната история. Някои специалисти работят въз основа на предположението, че широките очертания се нуждаят от ревизия; че единственият път към нови открития лежи в ровенето надълбоко на все по-тесен фронт. Други, съсредоточени върху изследването на “дълбоки структури”, съвсем са обърнали гръб на “повърхността” на историята. Както някои техни колеги в литературната критика, които държат буквалното значение на текста да не струва нищо, някои историци смятат за подходящо бягството от изследването на конвенционалните “факти”. Те обучават студенти, които нямат намерение да научат какво се е случило, как, къде и кога.
Упадъкът на фактологичната история е придружен, особено в класната стая, от нарастване на “емпатията”, тоест на упражненията, предназначени да стимулират историческото въображение. Несъмнено въображението е много важна съставка от историческото изследване. Но емпатичните упражнения могат да бъдат оправдани само ако са придружени от малко количество знания. В един свят, където художествената литература също е заплашена да се превърне в ненадежден източник на историческа информация, учениците понякога са изложени на опасността да нямат нищо друго освен предубежденията на своя учител, върху което да изградят познанията си за миналото17.
Разводът между историята и литературата бе особено нежелателен. Когато “структуралистите” в хуманитарните науки бяха победени в някои области на професията от “деконструкционистите”, историците и литературните критици изглеждаха склонни не само да изключат всяко конвенционално познание, но също така да се изключат взаимно. За щастие, тъй като по-широките аспекти на деконструкционизма са деконструирани, има надежда, всички тези езотерични пукнатини да бъдат запълнени18. Не съществува абсолютно никаква причина, поради която благоразумният ис-
24
ВЪВЕДЕНИЕ
торик не трябва да използва един литературен текст, оценен критично, или поради която литературните критици не трябва да използват историческото познание. [GATTOPARDO] [KONARMYA]
Затова сега изглежда, че специалистите може би са проиграли шанса си от прес-тараване. Винаги е съществувало честно разпределение на труда между трудолюбивите пчелички в историческата професия и пчелите-майки, grands simplificateurs, които въвеждат ред в трудовия процес в кошера. Ако работничките надделеят напълно, няма да има мед. Но и никой не може да приеме, че широките очертания на “общата история” са фиксирани за вечни времена. Те също се местят според модата: и онези, които са били фиксирани преди петдесет или сто години, вече са узрели за ревизия (виж по-долу). Също така изследването на геологическите пластове на историята никога не трябва да се откъсва от дейността на повърхността. В търсене на “тенденции”, “общества”, “икономики” или “култури” човек не трябва да губи от погледа си мъжете, жените и децата.
Специализацията отвори вратата за безскрупулни политически интереси. Тъй като никой не се смята за компетентен да предложи мнение отвъд границите на своята минна шахта, хищните зверове са оставени да бродят необезпокоявани из прерията. Комбинацията от солидно документирано изследване, впрегнато в досадно селективни теми, които, априори, изключват пълния преглед на всички свързани фактори, е особено порочна. Както е казал А. Дж. П. Тейлър в един от своите трудове: “това е деветдесет процента вярно и сто процента безполезно”18.