Последствията от един толкова масивен шок трябваше да засегнат цяла Европа. Оставаше открит въпросът, дали народите от бившата Съветска империя могат да продължат да пренареждат делата си с минимум кръв и омраза, фактът, че колапсът протече толкова мирно, бе доказателство за това, че е бил узрял; но националните войни, които заеха полята на Кавказ и Югославия, имаха много потенциални имитатори. Не е изненадващо, че страните от Западна Европа реагираха на съветския колапс с изключителна предпазливост. Правителствата не бързаха да подпомогнат борещите се републики. Някои, в името на една неуместна стабилност, желаеха да запазят целостта на Съветския съюз и Югославската федерация. Те бяха във фаза на объркване и на полумерки, извършени несръчно от конкуриращи се агенции.
Парадоксално, заплахата от анархия на изток може да подейства като стимул за по-близкия съюз на запад. Миналата година дейетки хиляди албански бежанци пре-плаваха Адриатическо море и се опитаха да влязат насила в Италия. Орди от руски, украински и румънски скитници и търговци се изливат в Полша, точно както поляците
1140
DIVISA ET INDIVISA
наскоро ce изляха в Германия и Австрия. Чудният капацитет на Германия за абсорбирана е поставен под най-силно напрежение не само от милионите безработни източногерманци, но и от хилядите законни имигранти, търсещи убежище, чието присъствие не може да бъде приветствано. Ако сцените на безредие се повторят в по-големи мащаби, включващи и Централна Европа, усещането за натиск върху западните капитали би се засилило неимоверно. Засега консолидацията на Европейската общност продължава с възможно най-бавната скорост. Един силен полъх на студен въздух откъм изток би могъл да ускори ритъма.
Много зависи и от събитията в Америка. Тъй като САЩ остават силни и сравнително проспериращи, съществува малка вероятност за внезапна промяна на статуквото в Западна Европа. НАТО ще бъде запазен, а Европейската общност ще се развива с премерени стъпки. Ако и когато САЩ навлязат в криза обаче, страните от Европа ще бъдат привлечени една към друга за обща защита. Атлантическият вихър откъм запад би могъл да има същия ефект като студения източен вятър.
Европа, като самата природа, не може да търпи вакуум. Рано или късно Европейската общност на запад и държавите на изток трябва да редефинират своята идентичност, своите граници и своята лоялност. По някакъв начин, за известно време, може да бъде постигнато ново равновесие, може би в една многостранна рамка. Регионалните групирания, като Балтийския съвет, hexagonale и някаква форма на бивш съветски клуб или клубове може би ще изиграят своята роля. Но някъде между дълбините на Русия и сърцето на Европа ще трябва да се установи нова разделителна линия -да се надяваме, че това ще бъде граница на мира.
“Европа, да. Но каква Европа?” Старата Европа, която съществуваше преди Затъмнението, вече е мъртва. Заедно с поета човек може да съжалява смъртта й и за древните й, ясно очертани стени:
Fileur éternel des immobilités bleues,
Je regrette l’Europe aux anciens parapets!53
Но никой не може да я върне. Настоящата “Европа”, творение на Студената война, е неподходяща за своята трудна задача. Моралната и политическата визия на бащите, основатели на Общността - са почти забравени.
Европа няма да бъде обединена напълно в близкото бъдеще. Но тя има шанс да бъде по-малко разделена, отколкото през изминалите поколения. Ако съдбата се усмихне, физическите и психологическите бариери няма да бъдат толкова жестоки, колкото от незапомнени времена насам. Европа продължава ездата си. Tremulae sinuantur flamine vestes..
БЕЛЕЖКИ
ЛЕГЕНДАТА ЗА ЕВРОПА
1. Виж Глава 1, бележка 15.
2. ОВИДИЙ - “Метаморфози”, ВТОРА КНИГА - стих 862 - до края Народна Култура, библ. “Световна класика”, 1974. Превод от латински Георги Батаклиев, редактор Радко Радков.
3. По-правилно “Око за око, зъб за зъб”. Херодот, “Историите”, Книга 1.2.
4. Овидий, цитираното съчинение: стих 875.
5. Вероятно от асирийската дума “ЕгеЬ”, означаваща “Западът”.
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Henryk Batowski, Kryzys dyplomatyczny w Europie, 1938-39 (Warsaw, 1962) ; Ostatni tydzien pokoju i pierwsze tygodnie wojny, 2-po изд. (Poznart, 1969) ; Europa zmierza ku przepasci (Poznart, 1989); see also his Niedoszfa “Biata Ksiqga”z roku 1940: rozprawa zrödtoznawcza (Cracow, 1993); и “17 септември 1939: Преди и след”, East European Quarterly, 27/7 (1993), 523-34.
2. L’Évolution de Humanité, ed. Henri Berr (Bibliothèque de Synthèse Historique) (Paris). J. Vendryes, Le Langage: introduction linguistique излиза през 1921, H. Venn, La Glorie des ingénieurs (1993).
3. От Юлиуш Словацки, “Пътуване на изток” (1836), преведено на англ. от Норман Дейвис доста подобре, отколкото в Heart of Europe (Oxford, 1984), p. xi. Превод на български (от английски) - Д. Добрев.