27. ПРИМИРИЕ В РЕКОНКУИСТА. Миниатюра от XII век от В libro de Juegos de Ajerfez. Християн-
ски и мюсюлмански войник играят шах.
Photo: Arxui Mas.
28. ПОСЛЕДНАТА ПЕСЕН НА ТРИСТАН. Миниатюра (около 1410 г.) от Roman de Tristan. От сво-
ето начало от Корнуел от VI век до операта на Вагнер от 1859 г. трагичната любовна история за Тристан и Изолда била разказвана в безброй версии. Виж [TRISTAN].
Photo: Austrian Nat Library, Vienna, MS 2537.
29. ЖЕЛЕЗЕН ПЛУГ. “Маршът” от Les Très Riches Heures du Duc de Berry (началото на XV век). Тежкият плуг с конска тяга бил основният инструмент на средновековната ‘Земеделска революция”. Musée Condé, Paris. Виж [PLOVUM],
Photo: Photo Giraudon.
30. ДИРЯТА НА ЕЛЕНА. “Преследването” от Gaston de Foix, Le Livre de la Chasse (краят на XV век).
До неотдавна ловът бил основен за европейската диета и изхранване. Bibliothèque Nationale, Paris. MS Français, 616 fol. 57v. Виж [CHASE].
Photo: Bibliothèque Nationale, Paris.
31. ВЛЮБЕНИЯТ ДАНТЕ. X. Холидей, “Данте и Беатриче” (1883). Популярно представяне на мо-
мента на брега на Арно във Флоренция, който щял да вдъхнови най-великата европейска поема. Беатриче Портинари, която починала през 1290 г., била приета от Данте като негов духовен водач през Рая.
Photo: Walker Art Gallery, Liverpool, no. 3125.
32. ВАРТОЛОМЕЯ ИЗПРАВЕНА ПРЕД ДИЛЕМА. “Разказът на Дионео” от Бокачовия “Декамерон”:
миниатюра от XV век. Пренебрегваната съпруга на съдията от Пиза, Вартоломея, заминава на поклонение, където е прелъстена от един пират, Пагиано да Наре (отляво). След размисъл обаче тя решава да живее с пирата (отдясно).
Photo: Bibliothèque de l’Arsenal, Paris,
Arsenal 5070 fol. 91 v.
33. СВ. ФРАНЦИСК БЛАГОСЛАВЯ ПТИЦИТЕ. Фреска (1295-1300) от Джото. Светецът-покрови-тел на онези, които обичат животните, св. Франциск, бил също така и социален радикал, чиято отдаденост към бедните и към ненасипието била предизвикателство към царуващите възприятия в средновековния свят. Църква на Свети Франциск, Асизи.
Photo: AKG, London.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
БЕЛЕЖКИ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ
ЧАСТ 1
1. ЕЗДАТА НА ЕВРОПА. II ratto dell’Europa. Елинистична фреска от “Къщата на Ясон”, Помпей. Първата четвърт от I век сл. Хр. И гърците, и римляните ценели високо легендата за Европа. Museo Nationale, Naples.
Photo: Anderson/Alinari 23469.
2. СЪБИРАЧИ И ЛОВЦИ. Съставна рисунка, базирана върху пещерно изкуство от палеолита от Теруел и Когул (Лерида), Испания. Мъжки и женски фигури са комбинирани, за да пресъздадат жива реконструкция на един сложени социален ред, често пренебрегван като ред на “пещерните хора”.
Drawing by Danyon Rey 1993.
3. МИНОЙСКИ РИБАР. 2-ро хилядолетие пр. Хр., Национален археологически музей, Атина.
Photo: National Archaeological Museum, Athens.
4. ПРИНЦЪТ НА КРОНОС. Късна Минойска епоха. Минойският Крит бил неукрепен и не притежавал военна каста. Музей Хераклион.
Photo: Ancient Art & Architecture Collection.
5. СИМПОЗИОН - БАНКЕТ. Гръцка рисунка върху ваза от бригоски художник (490-480 г. пр. Хр.) “Симпозиумът” осигурявал места за сядане както за ядене, пиене и правене на любов, така и за сериозни разговори. Мъжете се отпускали върху дивани по ориенталски обичай. Жените и момчетата не присъствали, освен за да забавляват мъжете.
Photo: British Museum ВМ Е 60.
6. ЕТРУСКЕРИЯ. Стенопис от Гробницата на Банкета, Таркуиния(около 470 г. пр. Хр.). Виж [ETRUSCHERIA]
Photo: Hirmer Fotoarchiv ВМ Е 60.
7. АРКАДИАНСКА ИДИЛИЯ. Et in Acadia ego (1639-43), Никола Пусен, купен от Луи XIV през 1683 г. В класическата традиция Аркадия била земята на пасторалното блаженство. В прочутото развитие на идеята на Пусен от Гуерчино една група от замислени овчари и нимфи разглеждат гробницата на Дафне, която умряла от любов, и така открила, че “Дори и в Аркадия, аз (Смъртта) ще бъда намерена”. Лувър.
Photo: @ RMN.
8. ИЗНАСИЛВАНЕТО НА САБИНЯНКИТЕ. Les Sabines (1796-9) от Жан-Луи Давид. Както е отбелязано от Ливий и Овидий, една от любимите приказки в ранния Рим разказва как цар Ромул
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ
1211
организирал фестивал в Цирк Максимус, за да привлече жените от съседното сабинянско племе. Героичната версия на Давид показва римски матрони, които се намесват, за да спрат кръвопролитието, на фон, напомнящ за Бастилията. Тази картина му спечелила прозвището “Рафаел на санкюлотите”. Лувър.
Photo: @ RMN.
9. СМЪРТТА НА ЗИГФРИД. Епизод от легендата от V век за нибелунгите: Юлиус Шнор фон Ка-ролсфелд (1794-1872): Hagen ermordet Siegfried (Хаген убива Зигфрид) (1845). Хаген изненадал Зигфрид, когато той пиел от извора, и пробол магическата му защита. Мюнхен бил столицата на крал Лудвиг II Баварски, покровител на Рихард Вагнер, който популяризирал националистическото съживяване на езическия германски фолклор. Кьонигсбау, Мюнхен. Виж [NIBELUNG].
Photo: AKG, London.
10. АТИЛА НАХЛУВА В РИМ, 452 г. сл. Хр. Улпиано Чека и Сауз (1860-1916), “Падането на Рим” (1891). Много картини от този жанр, които величаят варварските герои, казват също толкова много за бунта на деветнадесети век срещу класическия вкус, колкото и за древната история.