Те заслизаха бавно надолу по стъпалата. Оглеждаха се любопитно, наляво и надясно. Магазинът беше препълнен с всякаква употребявана стока. Поради липса на закачалки, тя лежеше някъде направо на пода, на малки или големи купчини. Имаше всичко, бельо, дамски шапки, плюшени играчки, шлифери, пуловери, всичко, което фантазията ти може да пожелае. Българските търговци прилежно бяха омели боклука от болничните складове, кофите за смет и китайските тържища в Берлин, Мюнхен и Франкфурт. Бяха го пакетирали, опаковали и превозили до тук. Бяха донесли европейския стандарт до Родината с едничката цел, да напълнят джобовете си.
Приятелите излязоха навън. Миррон носеше големия плик със закупената стока, а Чико самочувствието, че е помогнал на своя приятел да добие европейски вид.
— Така-а! Накъде си сега? — запита опитния европеец.
— Ще ида до в къщи, за да хвърля тези неща. А ти?
— Аз ли? Хей, виждаш ли онова там, отсреща. Магазин „По един лев“! Вчера видях там някакви евтини китайски дезодоранти. Ще поразгледам за нова стока. Може нещо да ми хареса. Къде ли не сме го дали това левче? Ако имаш проблеми с облеклото и избора, обади се. Аз съм насреща!
Чико приглади лъснатия си каносан алаброс, намести вратовръзката, чукна с ток по мокрия асфалт и се връцна към отсрещния магазин.