Беше обещаващ въпрос, но Фери се сдържа да не покаже радостта си.
— Нека първо да видим имате ли ги? Носим стока за поне пет хилядарки. Ще стигнат ли?
— Абе — махна с ръка и се ухили търговецът, — не стига, ама понеже си готин, от мене да мине!… Чекай тука, бате. Ей сегинка идвам.
— Излезе ни късмета и на двамата — каза Фери на Инга, когато циганинът се отдалечи, подвиквайки в движение към шатрите, откъдето сюрия деца измъкнаха одрани и прокъсани сакове и се завтекоха насреща му. — Сега само трябва да внимаваме… Дай ми класьора с марките, аз ще се пазаря…
След по-малко от половин час, когато Ференц се убеди, че избраният модел синтезатор работи, дори и стикер-чипът му дава сигнал като легално купена стока, а Инга след придирчив оглед призна нужната й придобивка за отговаряща на изискванията й, циганинът съвършено изимитира изблик на сърдечност, като рече:
— Ха честито, със здраве да си го ползвате!… Нещо друго да ви требва? Порно, програми без ограничители, алкохол, цигари? Момиче за дваминка ви? А да залагате на хазарт, а, бате?
Фери обаче най-категорично показа, че сделката е приключила и търговецът се разкара с ръце в джобовете. Хлапетиите под надзора му помъкнаха кашони и торби обратно към шатрите.
Когато опакова синтезатора, успя да го вмести в раницата и се изправи, видя, че Инга му протяга антисептични салфетки да си избърше ръцете.
— Да се махаме — каза й той. — Прибираме се.
Кой знае защо, беше му тъжно, че „излетът“ на практика е свършил и скоро всеки от тях двамата ще си хване пътя…
Тайничко се надяваше, че може би по същия начин се чувства и тя.
5. След два дъждовни есенни дни
— Ало, Ференц Варош?
— Да, слушам.
— Здравей. Инга е.
Чу се нещо като хълцане или подсмърчане.
— О! Здравей! Как си? Всичко наред ли е със… придобивката?
Мълчание. Жален глас:
— Фери, имаш ли време да се видим? Ей така, да си побъбрим… да пием кафе… Аз черпя!
— Инга? Нещо не ми звучиш много бодро. Всичко наред ли е?
— Не. Не е. Тоя гад… бившия ми… Подарих му тъпата самобръсначка с позлатени ножчета и мрежичка… а той я декларира като подарък, за да си спести няколко евро! Мръсник! Изобщо не помисли, че ме е натопил по тоя начин! Глобиха ме, а той ме оплю после — колко съм била невъзпитана да върша НЕЛЕГАЛНИ работи! Изхвърлих го тоя тъп франко-германец! Говедо лицемерно! Като му метнах през прозореца куфара, той се отвори и на перваза остана една лазерна книга, холоалбум… с порно! И то такова, каквото само от циганите може да се вземе! И тоя… мен ще ме нарича… криминална душичка…
— Инга, спокойно, недей, майната му. Наистина е мръсник…
— Фери, нали ще се видим? Имам нужда от… приятели. Елате с гаджето ти. Тя е… готина, нали?
— Хм. Всъщност, от онзи ден не я знам къде е. Знам с кого е, но нямам представа къде са отишли.
— А… зарязала те е?
— Нещо такова. Онзи момък няма проблеми със средствата за живеене. Може да й осигури всичко, от което Илона се нуждае — салони за красота, вечери в изискани заведения, подаръци не от щандовете за сезонно намаление… Такива работи.
— Кучка! Ох, съжалявам, не ти помагам с такива думи… сигурно ти е обидно, че я наричам така.
— Вече не ми пука за нея… — Поемане на въздух и вдигане на залога, нека играта е ва-банк, всичко или нищо! — Инга?
— Какво?
— Защо не ми дойдеш на гости? Вярно, социално жилище, но е самостоятелно. И ще пийнем истински хубаво кафе. Поне синтезаторът ми е останал и си бачка без грешка!
Мълчание. Дали не прекалих?
— Добре. А ти… искаш ли да ти подаря позлатената самобръсначка? И без това ме накараха да си я платя по цени за вносни луксозни стоки… може да нямаш нужда, но я заслужаваш повече от оня… Искаш ли?
Въздишка на облекчение.
— Няма значение самобръсначката! Идвай по-бързо! Чакай да ти издиктувам адреса…
6. Извън времето
Любовта е възхитително явление. Тя е над материалните неща. Въпреки че понякога, за да устои по-дълго свежа и красива, е по-добре здраво да стъпи върху тях.
Или поне да се подава отгоре им.
Защото с това е силна и прекрасна. И величава.
7. Един дъждовен есенен ден
Завитите с найлон каруци пъплеха по изоставен път с разбит асфалт, изпод по-небрежно прикритите надничаха лица на дечица, опакованите по-надеждно съдържаха лъскави кашони за марковите и мърляви чували за насипните стоки. Няколко стари автомобила със запотени стъкла следваха колоната, от последната се чуваше музика. Катунът се местеше на ново, по-топло място. Не чакаха да дойде полиция или скинхедс да ги прогонят, самият сезон ги пъдеше.